Вече няма всички. В дигиталната реалност, която обхваща все по-голяма част от живота на всеки човек, усещането за общност, съществуването на общовалидни факти и пресичането на гледни точки става все по-недостижима цел. Гост в "Нашият ден" е Мария Милушева - творчески директор на рекламна агенция - за да отговори на въпроса: "Имаме ли сходна реалност?"
Според Милушева този въпрос е нещо, което тепърва ще подлежи на обсъждане и анализ. Темата е много любопитна и е свързана с работата на рекламиста. "Когато става въпрос за комуникации, нашата цел е да достигнем до възможно най-много хора, и то с послание, което е релевантно за всички - това става все по-трудно и е все по-голям проблем. Това се дължи на главоломното развитие на технологиите. Никога не сме били свидетели на такъв технологичен, комуникационен, социален прогрес.", казва творческият директор.
Милушева си служи с историческа препратка, свързана с изобретяването на печатарската преса, което довежда до първата истинска революция в световната комуникация. Откритието на Гутенберг демократизира разпространението на информация. Първите 200 броя на библията са се печатали в продължение на цели три години и това е било чудо за времето си. Но малцина са били тези, които са можели да прочетат едно от тези копия.
"Технологиите изпреват хората от много отдавна. Ние не трябва да се плашим, че догонваме технологичния процес - това малко или много се е случвало винаги. В момента създаваме по-бързо, отколкото можем да осмислим.", заявява Милушева, според която много хора не могат все още да осъзнаят промените, настъпили в последните 20 години. Докато само преди няколко десетилетия всички гледат един канал, едни лица, едно съдържание, в днешно време алгоритъмът се проявява по индивидуален начин, а информационните канали са многобройни. Милушева дава като пример киното, което от големия екран слиза в стрийминг платформите и индивидуалните монитори на дигиталните устройства. Рекламата на един филм често вече е персонализирана според спецификите на отделните аудитории. За творческия директор този персонален подход има своите плюсове, но всъщност представлява комуникационен капан. Милушева казва, че този тип реклами са известни като "ехо камери" - те само усилват и валидират това, което вече знаем, и ни затваря в рамките на собтвения ни вкус, което пречи на комуникацията с околните.
"Поляризацията в обществото по всяка една тема е пряко свързана с тези различни реалности. Не е нужно да харесваме едни и същи неща и да вярваме в едни и същи идеи, но е важно да имаме общи аргументи и факти. Това вече не съществува и тук не говорим за разлика в поколенията.", смята гостът. Милушева запознава слушателите с проучване на Станфордския университет, проведено в няколко държави. Според резултатите има твърде големи идеологически разлики между момчетата и момичетата от Gen Z поколението. Това е част от един динамично развиващ се процес, в който пропастта между представите за добро, лошо и визията за бъдещето се увеличава. Младото поколение тепърва ще играе решаваща роля в живота, политиката и и кономиката и е важно да умее да се обединява в разбиранията си. Ето защо, според Милушева, е важно дори в дигиталната реалност да търсим споделеност на преживяванията и интересите.
Работата на рекламиста го принуждава да влиза в ролята на наблюдател и изследовател на човешкото поведение. Затова тези тенденции са толкова видими и отчетливи за Милушева, в качеството ѝ на креативен директор. Липсата на общи референции и препратки възпрепятсва комуникационния процес.
"Ценностите и идеите са най-важното нещо, което обединява едно общество. Така се формират държави, групи от хора, идеологии. Това е важно, за да имаме общи основа и посока.", вярва Милушева. Според нея времената на криза са особено добър лакмус, който прави видими тези процеси и проблеми. В нашето съвремие отливът на младите хора от традиционните медии, възприемането на социалните мрежи като главен източник на новини водят единствено до поляризация, дезинформация и изкривена представа за реалността.
Надеждата е, че човечеството за пореден път ще успее да догони технологичния прогрес и ще се научи да комуникира в новата световна реалност.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
