Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Идентичност и народопсихология: Какво ни прави българи?

Снимката е илюстративна
Снимка: Pixabay

В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите. Днес психологът и университетски преподавател д-р Ясен Димитров, автор на книгата "Какво ни прави българи: разкриване маркерите на българската идентичност" в качеството си на специалист по народопсихология, споделя в "Нашият ден" доколко тези черти са характерни за облика на съвременния ни сънародник.

Партизанщина в политическия живот, разделение, недобронамереност са едни от характерните български черти, според Иречек. Д-р Димитров коментира тяхната актуалност: "Има две неща, които е хубаво да изговорим тук. Първото е – кога го пише това Иречек? Иречек го пише в период, когато самият той е разочарован и вече не е министър, а той е министър в едно правителство, което оспорва Търновската конституция, т.е. иска България да не бъде толкова демократична. Второто е, че наистина тези процеси ги наблюдаваме и сега и те са свързани много с това как ние българите се държим в кризи – спасяваме се поединично."

Включът към българската народопсихология, според госта, се крие в травматична идентичност, изграждана в хода на нашата национална история. Това колко сме страдали и механизмите с които сме оцелели оказват влияние на нашето поведение и до днес. Семейството е станало едно затворено общество и българинът се отнася недоверчиво към хората във външния свят – една устойчива тенденция. По думите на д-р Димитров, травмата е повече от 50% от отговора, а подобна травматична симптоматика не е типично балканска. Например шотландците по подобен начин се делят на кланове и страдат от своята затвореност, обяснява психологът. 
Що се отнася до произхода на българската травма, тя има два озточника. От една страна, влияние е оказало турското владичество, което е подсилено в българското самосъзнание от образователната система. Комунизмът е по-болезнената травма за днешното общество, според д-р Димитров. Той е утвърдил у българина чувтсвото за страдание и идеологическа потиснатост. "Лечението е да правим неща, които не са много нашенски.", съветва психологът, според който социалното доверие е ключовият ход.

Втората половина от травматичната идентичност на българина д-р Димитров обяснява по следния начин: "Ние сме силно индивидуалистично общество, като култура. Всичките Балкани сме такива. Имаме нужда от силно очертана властова фигура, която да следваме. Хем ни се иска да има демокрация, хем демокрацията много не ни приляга." Това обяснява постоянното търсене на силна фигура, която да е контейнер на властта и контейнер на отговорността - по възможност силно митологизирана, казва гостът в предаването.

Според д-р Димитров деленето на лагери не е характерно за всички общества – много хора умеят да вземат решение с ясното съзнание, че към момента това решение не е изгодно за тях, но в по-дългосрочен план може да стане. При нас краткосрочното мислене е характерно, заявява той. 

В края на интервюто гостът обръща внимание, че в много книги е писано за психологията на българите. Самият Иречек на някои места прави положителни заключения и дава позитивни отзиви – например, че сме народ с голям потенциал. Това вглеждане в негативната народна характеристика отново е травматичен симптом, който трябва да преодолеем, смята д-р Ясен Димитров. 

Целия разговор чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Идва ли краят на изкопаемите горива

Слънчевата енергия изпревари въглищата в електроенергийния микс на ЕС през миналата година. В страните от ЕС Слънчевата енергия е генерирала 11% от електроенергията като е изпреварила въглищната енергетика, чието производство вече е под 10% . През 2024 г. преходът към електроенергия в ЕС продължи с бързи темпове, като слънчевата енергия..

публикувано на 13.02.25 в 08:00

Нерешените проблеми на пациентите с епилепсия у нас

За нерешените проблеми на пациентите с епилепсия у нас говори в Lege Artis д-р Филип Алексие в, невролог и специалист епилептолог. В началото на разговора д-р Алексиев разграничава единичните случаи на епилептичен пристъп – състояние, което невинаги преминава с гърч и припадък, и заболяването епилепсия , което е хронично...

публикувано на 12.02.25 в 13:22

Българският фармацевтичен съюз e с твърда позиция срещу автоматите за лекарства

Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу поставянето на автомати за лекарства извън аптеките. Темата в Lege Artis коментира Димитър Маринов, председател на съсловната организация на фармацевтите в България. По думите на Маринов..

публикувано на 12.02.25 в 12:20

Отец Добромир Димитров: Бракът е нещо, което извършваме със свободна воля

Бракът е вечна тема, а към нея православното християнство има изключително дълбок и прецизен поглед. В Международната седмица на брака в "Нашият ден" разговаряме с отец Добромир Димитров , преподавател в Богословския факултет на Великотърновския университет и предстоятел на българския храм "Св. Йоан Рилски" в Лондон. Бракът, по..

публикувано на 12.02.25 в 11:28

ЛГБТИК+ хората в България – дехуманизирани и обезправени

Днес (12 февруари) се състоя представянето на книгата "Безправието и дехуманизирането на ЛГБТИК+ хората в България" , създадена съвместно от доц. Деяна Марчева и доц. Евелина Стайкова от Нов български университет и от организацията "Действие". В "Нашият ден" книгата представя Деница Любенова от организацията. "През последните близо..

публикувано на 12.02.25 в 09:44