Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Идентичност и народопсихология: Какво ни прави българи?

Снимката е илюстративна
Снимка: Pixabay

В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите. Днес психологът и университетски преподавател д-р Ясен Димитров, автор на книгата "Какво ни прави българи: разкриване маркерите на българската идентичност" в качеството си на специалист по народопсихология, споделя в "Нашият ден" доколко тези черти са характерни за облика на съвременния ни сънародник.

Партизанщина в политическия живот, разделение, недобронамереност са едни от характерните български черти, според Иречек. Д-р Димитров коментира тяхната актуалност: "Има две неща, които е хубаво да изговорим тук. Първото е – кога го пише това Иречек? Иречек го пише в период, когато самият той е разочарован и вече не е министър, а той е министър в едно правителство, което оспорва Търновската конституция, т.е. иска България да не бъде толкова демократична. Второто е, че наистина тези процеси ги наблюдаваме и сега и те са свързани много с това как ние българите се държим в кризи – спасяваме се поединично."

Включът към българската народопсихология, според госта, се крие в травматична идентичност, изграждана в хода на нашата национална история. Това колко сме страдали и механизмите с които сме оцелели оказват влияние на нашето поведение и до днес. Семейството е станало едно затворено общество и българинът се отнася недоверчиво към хората във външния свят – една устойчива тенденция. По думите на д-р Димитров, травмата е повече от 50% от отговора, а подобна травматична симптоматика не е типично балканска. Например шотландците по подобен начин се делят на кланове и страдат от своята затвореност, обяснява психологът. 
Що се отнася до произхода на българската травма, тя има два озточника. От една страна, влияние е оказало турското владичество, което е подсилено в българското самосъзнание от образователната система. Комунизмът е по-болезнената травма за днешното общество, според д-р Димитров. Той е утвърдил у българина чувтсвото за страдание и идеологическа потиснатост. "Лечението е да правим неща, които не са много нашенски.", съветва психологът, според който социалното доверие е ключовият ход.

Втората половина от травматичната идентичност на българина д-р Димитров обяснява по следния начин: "Ние сме силно индивидуалистично общество, като култура. Всичките Балкани сме такива. Имаме нужда от силно очертана властова фигура, която да следваме. Хем ни се иска да има демокрация, хем демокрацията много не ни приляга." Това обяснява постоянното търсене на силна фигура, която да е контейнер на властта и контейнер на отговорността - по възможност силно митологизирана, казва гостът в предаването.

Според д-р Димитров деленето на лагери не е характерно за всички общества – много хора умеят да вземат решение с ясното съзнание, че към момента това решение не е изгодно за тях, но в по-дългосрочен план може да стане. При нас краткосрочното мислене е характерно, заявява той. 

В края на интервюто гостът обръща внимание, че в много книги е писано за психологията на българите. Самият Иречек на някои места прави положителни заключения и дава позитивни отзиви – например, че сме народ с голям потенциал. Това вглеждане в негативната народна характеристика отново е травматичен симптом, който трябва да преодолеем, смята д-р Ясен Димитров. 

Целия разговор чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как "Дивата София" ни учи да забелязваме природата в града

Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..

обновено на 03.12.24 в 13:14

Как общините могат да създават енергийни общности: ново обучение

В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..

обновено на 03.12.24 в 12:33

Жени и деца бежанци – пътят към успешната интеграция

В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...

обновено на 03.12.24 в 10:22

Персонализирано здравословно хранене: Как работи платформата NutriWell?

В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..

публикувано на 03.12.24 в 09:00

Запомнете: мендокусай!

В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно".  Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем.  Японците например имат термина..

публикувано на 02.12.24 в 18:10