В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите. Днес психологът и университетски преподавател д-р Ясен Димитров, автор на книгата "Какво ни прави българи: разкриване маркерите на българската идентичност" в качеството си на специалист по народопсихология, споделя в "Нашият ден" доколко тези черти са характерни за облика на съвременния ни сънародник.
Партизанщина в политическия живот, разделение, недобронамереност са едни от характерните български черти, според Иречек. Д-р Димитров коментира тяхната актуалност: "Има две неща, които е хубаво да изговорим тук. Първото е – кога го пише това Иречек? Иречек го пише в период, когато самият той е разочарован и вече не е министър, а той е министър в едно правителство, което оспорва Търновската конституция, т.е. иска България да не бъде толкова демократична. Второто е, че наистина тези процеси ги наблюдаваме и сега и те са свързани много с това как ние българите се държим в кризи – спасяваме се поединично."
Втората половина от травматичната идентичност на българина д-р Димитров обяснява по следния начин: "Ние сме силно индивидуалистично общество, като култура. Всичките Балкани сме такива. Имаме нужда от силно очертана властова фигура, която да следваме. Хем ни се иска да има демокрация, хем демокрацията много не ни приляга." Това обяснява постоянното търсене на силна фигура, която да е контейнер на властта и контейнер на отговорността - по възможност силно митологизирана, казва гостът в предаването.
Според д-р Димитров деленето на лагери не е характерно за всички общества – много хора умеят да вземат решение с ясното съзнание, че към момента това решение не е изгодно за тях, но в по-дългосрочен план може да стане. При нас краткосрочното мислене е характерно, заявява той.
В края на интервюто гостът обръща внимание, че в много книги е писано за психологията на българите. Самият Иречек на някои места прави положителни заключения и дава позитивни отзиви – например, че сме народ с голям потенциал. Това вглеждане в негативната народна характеристика отново е травматичен симптом, който трябва да преодолеем, смята д-р Ясен Димитров.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
