"Абсурдните и превзети изразни средства, възприети от немалко хуманитаристи, повечето от които и представители на университетските и академичните среди в България, често комбинирани с опита да се прикрие слаба или отсъстваща консистенция на текста" – цитат от статия, публикувана в "Литературен вестник", в която проф. д-р Амелия Личева разглежда проблема за академичния език. Авторът на статията гостува в "Нашият ден", за да говори за необходимостта интелектуалният елит да се доближи до езика, на който общуват хората извън академичните среди.
Проф. д-р Амелия Личева е декан на факултет "Славянски филологии" и директор на магистърска програма "Преводач/Редактор" на СУ "Св. Климент Охридски". Тя споделя, че темата винаги я е вълнувала: "Мислех си дълго време, че това беше проблем на 90-те, защото тогава цялата хуманитаристика тръгна с един почти жаргонен език. Беше много модерно да се говори неразбираемо. Мислех си, че това е преодоляно, че по някакъв начин всички сме разбрали, че сложните неща могат да се кажат просто. Май не е така и продължава такава линия на едно, бих казала, умишлено усложнено говорене, което наистина отблъсква – то отблъсква както читатели, така и самите студенти по някой път." Ето защо за проф. Личева е важно хуманитаристите, хората на науката да култивират едно нормалн оговорене.
Важните неща трябва да се изговарят на неусложнен език. Като пример, проф. Личева посочва интелектуалецът Жак Дарида. По време на негово гостуване у нас впечатление прави достъпният език, с който Дарида борави – едно ясно говорене и пред професионална, и през любителска публика. Да се говори на актуални, съвременни теми, които имат отношение към заобикалящата ни реалност, е другата необходимост, на която гостът обръща внимание. По думите на професора, ако хората на науката винаги гледат назад към познанията си за миналото и традициите, рискуват да представят едно знание, в което никой не се припознава.
Проф. Личева споделя, че наблюдава склонност към подражание на тежкия академичен стил от страна на студентите. Резултатът представлява неумела употреба на неясна терминология, която създава впечатление за самоцелност. Да се опитваме да говорим малко по-интердисциплинарно, призовава своите колеги проф. Личева. Хуманитаристиката има смисъл и приложение в развитието на света – това е нещо, което трябва да бъде доказано на студентите по един разбираем и вдъхновяващ начин.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:

Книгата на Беатриче Алеманя "Идеален ден за нищоправене" е спечелила наградата "Ландерно" за най-добра книга на годината (Франция, 2017), също и Голямата награда на Музея на илюстрацията (Мулен, Франция, 2017), Златен медал на The Original Art exhibition of the Society of illustrators (САЩ 2017). Тя е сред десетте най-добри книги за годината от "Ню..
"Разправят, царю честити..." – така започват голяма част от историите, с които най-известната разказвачка в света отлага смъртната си присъда в продължение на 1001 нощи. Да се анализира цикълът "Хиляда и една нощ" предполага да се създаде произведение, не по-кратко от самата "Хиляда и една нощ". Част от историите в сборника са доста различни от..
Изложбата "През времето" в залите на Националната галерия – "Квадрат 500" е посветена на 90-годишнината на проф. Валентин Старчев. Макар и с ретроспективен характер, експозицията представя само част от внушителното и многопластово творчество на един от най-емблематичните и влиятелни български скулптори. Внимателната селекция от произведения..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg