"Абсурдните и превзети изразни средства, възприети от немалко хуманитаристи, повечето от които и представители на университетските и академичните среди в България, често комбинирани с опита да се прикрие слаба или отсъстваща консистенция на текста" – цитат от статия, публикувана в "Литературен вестник", в която проф. д-р Амелия Личева разглежда проблема за академичния език. Авторът на статията гостува в "Нашият ден", за да говори за необходимостта интелектуалният елит да се доближи до езика, на който общуват хората извън академичните среди.
Проф. д-р Амелия Личева е декан на факултет "Славянски филологии" и директор на магистърска програма "Преводач/Редактор" на СУ "Св. Климент Охридски". Тя споделя, че темата винаги я е вълнувала: "Мислех си дълго време, че това беше проблем на 90-те, защото тогава цялата хуманитаристика тръгна с един почти жаргонен език. Беше много модерно да се говори неразбираемо. Мислех си, че това е преодоляно, че по някакъв начин всички сме разбрали, че сложните неща могат да се кажат просто. Май не е така и продължава такава линия на едно, бих казала, умишлено усложнено говорене, което наистина отблъсква – то отблъсква както читатели, така и самите студенти по някой път." Ето защо за проф. Личева е важно хуманитаристите, хората на науката да култивират едно нормалн оговорене.
Важните неща трябва да се изговарят на неусложнен език. Като пример, проф. Личева посочва интелектуалецът Жак Дарида. По време на негово гостуване у нас впечатление прави достъпният език, с който Дарида борави – едно ясно говорене и пред професионална, и през любителска публика. Да се говори на актуални, съвременни теми, които имат отношение към заобикалящата ни реалност, е другата необходимост, на която гостът обръща внимание. По думите на професора, ако хората на науката винаги гледат назад към познанията си за миналото и традициите, рискуват да представят едно знание, в което никой не се припознава.
Проф. Личева споделя, че наблюдава склонност към подражание на тежкия академичен стил от страна на студентите. Резултатът представлява неумела употреба на неясна терминология, която създава впечатление за самоцелност. Да се опитваме да говорим малко по-интердисциплинарно, призовава своите колеги проф. Личева. Хуманитаристиката има смисъл и приложение в развитието на света – това е нещо, което трябва да бъде доказано на студентите по един разбираем и вдъхновяващ начин.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
В събота (22 ноември 2025 г.) в Художествената галерия "Васил Захариев" в Самоков беше връчена Националната награда за фотография "Анастас Карастоянов" . Тя отиде при Светлин Йосифов . Ден преди връчването в студиото на "Артефир" гостува доц. Александър Нишков, председател на журито. Повече от 100 фотографи от цялата страна изпратиха над..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир той сподели както отношението си към отличието, така и вижданията си за литературния път, независимите инициативи и смисъла на писането. За Олегов наградата е повече от признание – тя е..
"Аз съм един щастлив човек" – така започва своята кратка житейска и творческа автобиография художничката Ненка Наумова. От майка си наследила творческото си въображение, а от баща си – борбения дух, тя учи живопис в Художествената академия при професорите Боян Петров, Борис Иванов и Сергей Петров. След това учи в Берлин приложни изкуства и..
Днес галерия-книжарница "София Прес" представя самостоятелната изложба "Кунсткамера" на Георги Пчеларов . Заглавието на настоящата изложба произлиза от немския термин за "кабинет на изкуствата" , използван за частни колекции от ценни предмети, свързани с изкуство, история и природни науки. Тъкмо тези области продължават да вдъхновяват и да..
Децата от благоевградската фолклорна група " Бисери " ще изнесат концерт тази вечер от 18:00 часа в зала "Пейо Яворов" в Благоевград. Очаква се концертът да събере приятели, преподаватели, родители и ценители на българския фолклор , за да отпразнуват заедно две десетилетия труд, талант и вярност към корените. Децата са възпитаници на Центъра за..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
