Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стартира "Фестивал на мартеницата" в Пернишкото село Мурено

| обновено на 01.03.24 в 10:08
Снимка: Фейсбук/ страница на събитието

Според народните вярвания Баба Марта олицетворява слънцето и пролетта. Месец март неслучайно е наричан Женския месец и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.

В миналото българите вярвали, че когато Баба Марта се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от традициите и обичайте, свързани с този ден и месеца като цяло, са посветени на омилостивяването на Баба Марта.

Поверието гласи, че на 1 март тя спохожда хората и посевите, облечена е в червен сукман, червени чорапи и червена забрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезе само в чиста и подредена къща, и по тази причина в края на февруари, семействата почиствали домовете си много старателно. Мартеницата е един от най-обичаните български символи.


В село Мурено, Община Земен, Област Перник на днешния ден започва "Фестивал на мартеницата". Началният час на този фестивал е на днешния 1 март от 11:00 часа в галерията на читалището.

Той се организира за първи път и е дело на Калоян Димитров, познат с артистичния псевдоним – Поло Оконе. Той е физик по образование, занимава се с философия, психология, пърформанс, рисува… Живее в селото от три години и има за цел да възроди културната дейност там, разработвайки проекти, свързани със социалната инфраструктура и общественото изкуство.

Взел е решение своето място и реализация в инициативата да намерят изложби, фестивали, социални инициативи, събития от съвременното изкуство, театри и музикални проекти. Идеята е събитието да стане част от ежегодния културен календар на Народно читалище "Никола Вапцаров 1949" в село Мурено.


В ефира на "Нашият ден" Калоян Димитров споделя, че  "Фестивалът на мартеницата" е част от културния календар на читалище “Никола Йонков Вапцаров“ на село Мурено. "Това е една моя инициатива, която исках да осъществя отдавна и сега имам тази възможност".

"Фестивалът съдържа няколко основни линии, които са задължителни за всеки такъв формат. Той е доста широк и обхватен, но когато си говорим за “Фестивала на мартеницата“, произведението от един артист е доста стеснено. Знаем, че имаме мартенички, които закачаме по себе си и такава инициатива може да се сведе до някакви по-битови неща“, казва той.

Неговото предложение за Фестивала е да се разшири формата колкото е възможно повече. Могат да участват артисти с творби в различни жанрове  – стихотворения, филми, инсталации, пърформанси. "Нямаме ограничение на формата". 

Тъй като е невъзможно да се съберат всички участници в един ден, той измисля форма на "неприсъствено участие". "Много хора ни пратиха произведения, които да сложим във Фестивала. Всички участват с много голямо желание, те просто участват, защото е много интересно да направиш нещо, свързано с този празник", посочва още Димитров.

Фестивалът на мартеницата в село Мурено представлява не само събитие за радост и общуване, но и начин да се оживи и подпомогне културният живот в селската среда. Освен това, инициативата на Калоян Димитров предлага разнообразие и интеграция на различни изкуства в един културен контекст, като по този начин обогатява и разнообразява преживяванията на участниците и посетителите. 

Чуйте разговора в звуковия файл.

Снимки: Калоян Димитров
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христо Тучев

Левски и бъдещето: Уроци от миналото за дигиталната ера

Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази революционна технология, като инвестициите в сектора достигат невиждани размери. В този контекст възникват и въпроси за мястото на Европа и на България в надпреварата за използване на изкуствения..

обновено на 18.02.25 в 10:31
Обновената сграда на минералната баня в Банкя

Термалното наследство на България в един клик – първа карта на минералните бани

В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..

обновено на 17.02.25 в 11:33

Апостола на свободата в ефира на "Terra Култура"

В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..

публикувано на 17.02.25 в 11:32

Творческа работилница в Стара Загора: Подкрепа и социализация за специални деца

В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..

публикувано на 17.02.25 в 09:44
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Липсата на правила води до това да има само едно правило

Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..

публикувано на 17.02.25 в 09:15