В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще?
Всички сюжети аргументирахме чрез идеите и гледните точки на нашите гости – Александър Александров от Съюза на лекарските асистенти и фелдшери, и Милка Василева от Българската асоциация на специалистите по здравни грижи.
Г-н Александров представи организацията, която ръководи заедно с Управителен съвет, и набеляза най-важните задачи пред нея. Част от тях именно могат да решат съществуващия "недокомплект" в системата. Фелдшерите, които вече имат статут на лекарски асистенти, са обучени да работят както по спешни случаи, така и да осъществяват функциите на диагностика, лечение и профилактика. Те са неизменното свързващо звено между лекарите-специалисти в доболничната помощ и техните колеги от многопрофилните и университетските болници.
"Моите колеги и членове на нашата съсловна организация могат успешно да изпълняват основни медицински дейности и да работят в отдалечени и труднодостъпни райони, както и в непривлекателни практики. Това би решило големия проблем за достъпа до здравна помощ и съществуващите диспропорции" – подчерта нашият гост.
В диалога се включи и Милка Василева – председател на БАСЗГ. Тя защити сестринското съсловие в отстояването на техните права – достъпно и всеобхватно образование, самостоятелни практики и възможност за участие в преговорите с НЗОК за Национален рамков договор. Разбира се, и достойно заплащане, което частично да реши проблема с напускането на страната в търсене на реализация в чужбина.
Съботното седмично издание на програма "Христо Ботев" потвърди и една стара максима – съсловията на сестри и фелдшери, хората, които могат да се "влеят" в потока от здравни специалисти, се нуждаят от подкрепа: институционална, обществена, медийна. В този смисъл екип "За здравето" декларира своето позитивно участие в процеса.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
