Защо вече 10 години съществува инициативата "Зелени закони" и какво се е променило за този период от време? Тази вечер организацията отбелязва своя рожден ден с един сериозен дебат на тема политики за природата у нас. В "Нашият ден" говори Вера Стаевска, председател на Сдружението за изследователски практики – за успехите, разочарованията и тенденциите в зелената политика на България.
Какво може да се промени в опазването на околната среда за едно десетилетие – това е въпрос, чийто отговор самите представители на Сдружението "Зелени закони" ще потърсят, като се допитат до партньори, експерти, политически представители и активни граждани.
"За тези, които не ни познават, последните години ние се стараехме да бъдем нещо като мост, платформа за разговор между активни граждани и политики и да се опитваме да сведем желанията и политиките за природата до политическия дневен ред така, че те да влязат малко по-широко в различни партийни програми и реални действия", пояснява Стаевска.
Гостът в предаването припомня, че първият проект на "Зелени закони" е стартирал през 2014 година в сътрудничество с Бинар. Тогава биоразнообразието, устройството на територията, устойчивото селско стопанство, зелената енергетика са още маргинални теми за българското общество.
Председателят на "Зелени закони" посочва, че главната цел на инициативата винаги е била да има малко повече природа в природозащитните закони. За целта се работи на експертно ниво с едни от най-изявените имена в природозащитната общност и се провеждат срещи с инициативни комитети в цялата страна, за да бъдат обхванати всички екологични проблеми у нас.
Стаевска не крие, че за съжаление през годините е имало разочарования. Тя припомня, че преди последните парламентарни избори през април коалицията ПП-ДБ създава така наречената "Книга на каузите". Сдружението "Зелени закони", като НПО, за първи път официално се включва в инициативата. Въпреки това Законът за устройството на черноморското крайбрежие и Законът за биологичното разнообразие силно разочароват природозащитниците.
"Има и постоянстващи хора, за които тези каузи не са някакво спорадично ПР действие. Смятам, че темата все пак навлезе най-малкото в езика на широк кръг политици. Откъм действие би могло да бъде много по-добре.", заявява Стаевска. Тя акцентира върху необходимостта от експертно мнение, събиране на данни, анализ и проследяване на обстановката при взимането на политически решения.
Председателят на сдружението смята, че политическата логика днес е много порочна – инвеститорите са с предимство пред всички други политики. В резултат се наблюдават вредни тенденции – за застрояване, за замърсяване, тенденция за развитие чрез разрушаване.
"Качеството на живот преди всичко зависи от хармонията с околния свят. Без природата не само няма да имаме качество, но и живот. Въздух, вода, климатични промени – това са толкова осезаеми фактори в нашия живот, че би трябвало да обърнем тенденциите.", апелира Стаевска.
Дебатът ще се състои днес от 19 ч. в споделеното пространство на "Резонатор" на ул. "20 април" № 13.
"Иска ни се да съберем хора, които през годините са участвали – представители на политически партии, хора от неправителствения сектор и научните институции и най-вече активни граждани", заявява Стаевска, според която е време за сериозна равносметка, отнасяща се до политиките за природата в България.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" обсъдихме живота на пчелите и трудностите по тяхното отглеждане по повод Световния ден на пчелите. Гост беше Владимир Кънев , когото е трудно да наречем просто пчелар. Ако пчелар е човек, който просто добива мед, то Владимир е много повече. В два пчелина – в село Къкрина и в..
Опрашването е основен процес за оцеляването на земните екосистеми. За да повиши осведомеността за значението на пчелите, за заплахите, пред които са изправени като вид и за приноса им към устойчивия живот на планетата Земя, ООН определя 20 май за Световен ден на пчелите . За бъдещето на пчелите в "Нашият ден" говори ентомологът Тошко Любомиров от..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Археология на моралния дебилизъм" в проучването си за аварията в Чернобил през 1986 година. Моралните дебили "Те са събирателен образ – много хора, лица, индивиди..
Натуралните плодови ликьори се приготвят в България предимно за домашна употреба, а това често е предпоставка рецептите да се загубят, знанието и уменията да не могат да преминат нататък. Това е поправимо, казва Ива Иванова от София, впуснала се преди няколко години в приключението да произвежда натурални плодови ликьори, в които плодовете и..
Протойерей Александър Шмеман пише: "Ето какъв е смисълът на неделята на жените-мироносици. Тя напомня, че тогава в безнадеждната тъмнина са светили единствено любовта и верността. Призовава ни да пазим любовта и верността, за да не умрат, да не изчезнат от този свят. Осъжда нашето малодушие, страх и вечното ни робско самооправдание. Тайнствените..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
