Защо вече 10 години съществува инициативата "Зелени закони" и какво се е променило за този период от време? Тази вечер организацията отбелязва своя рожден ден с един сериозен дебат на тема политики за природата у нас. В "Нашият ден" говори Вера Стаевска, председател на Сдружението за изследователски практики – за успехите, разочарованията и тенденциите в зелената политика на България.
Какво може да се промени в опазването на околната среда за едно десетилетие – това е въпрос, чийто отговор самите представители на Сдружението "Зелени закони" ще потърсят, като се допитат до партньори, експерти, политически представители и активни граждани.
"За тези, които не ни познават, последните години ние се стараехме да бъдем нещо като мост, платформа за разговор между активни граждани и политики и да се опитваме да сведем желанията и политиките за природата до политическия дневен ред така, че те да влязат малко по-широко в различни партийни програми и реални действия", пояснява Стаевска.
Гостът в предаването припомня, че първият проект на "Зелени закони" е стартирал през 2014 година в сътрудничество с Бинар. Тогава биоразнообразието, устройството на територията, устойчивото селско стопанство, зелената енергетика са още маргинални теми за българското общество.
Председателят на "Зелени закони" посочва, че главната цел на инициативата винаги е била да има малко повече природа в природозащитните закони. За целта се работи на експертно ниво с едни от най-изявените имена в природозащитната общност и се провеждат срещи с инициативни комитети в цялата страна, за да бъдат обхванати всички екологични проблеми у нас.
Стаевска не крие, че за съжаление през годините е имало разочарования. Тя припомня, че преди последните парламентарни избори през април коалицията ПП-ДБ създава така наречената "Книга на каузите". Сдружението "Зелени закони", като НПО, за първи път официално се включва в инициативата. Въпреки това Законът за устройството на черноморското крайбрежие и Законът за биологичното разнообразие силно разочароват природозащитниците.
"Има и постоянстващи хора, за които тези каузи не са някакво спорадично ПР действие. Смятам, че темата все пак навлезе най-малкото в езика на широк кръг политици. Откъм действие би могло да бъде много по-добре.", заявява Стаевска. Тя акцентира върху необходимостта от експертно мнение, събиране на данни, анализ и проследяване на обстановката при взимането на политически решения.
Председателят на сдружението смята, че политическата логика днес е много порочна – инвеститорите са с предимство пред всички други политики. В резултат се наблюдават вредни тенденции – за застрояване, за замърсяване, тенденция за развитие чрез разрушаване.
"Качеството на живот преди всичко зависи от хармонията с околния свят. Без природата не само няма да имаме качество, но и живот. Въздух, вода, климатични промени – това са толкова осезаеми фактори в нашия живот, че би трябвало да обърнем тенденциите.", апелира Стаевска.
Дебатът ще се състои днес от 19 ч. в споделеното пространство на "Резонатор" на ул. "20 април" № 13.
"Иска ни се да съберем хора, които през годините са участвали – представители на политически партии, хора от неправителствения сектор и научните институции и най-вече активни граждани", заявява Стаевска, според която е време за сериозна равносметка, отнасяща се до политиките за природата в България.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:

Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година? На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник "България и еврото" от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф..
Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори за подслушването от ФСБ, системата за наблюдение на Москва, "Окото на Бога" и "Химера", Дуров и Христо Г розев , телефонните измамници и "дигиталния ГУЛАГ". "Тази книга, според мен, ще бъде..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Ивелин Николов , главен редактор на интернет изданието. Какво се случи "Може би седмица преди да ѝ бъде отнета акредитацията, всъщност имаше интерес от страна на пиарката на ДПС, която я..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Капка Тодорова , кореспондент на "Клуб Z" в Берлин. "Тук даже не говорим само за медийната война, която Израел е загубил. Напоследък срещам термина, който идва от Газа и от "Хамас"..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg