Защо вече 10 години съществува инициативата "Зелени закони" и какво се е променило за този период от време? Тази вечер организацията отбелязва своя рожден ден с един сериозен дебат на тема политики за природата у нас. В "Нашият ден" говори Вера Стаевска, председател на Сдружението за изследователски практики – за успехите, разочарованията и тенденциите в зелената политика на България.
Какво може да се промени в опазването на околната среда за едно десетилетие – това е въпрос, чийто отговор самите представители на Сдружението "Зелени закони" ще потърсят, като се допитат до партньори, експерти, политически представители и активни граждани.
"За тези, които не ни познават, последните години ние се стараехме да бъдем нещо като мост, платформа за разговор между активни граждани и политики и да се опитваме да сведем желанията и политиките за природата до политическия дневен ред така, че те да влязат малко по-широко в различни партийни програми и реални действия", пояснява Стаевска.
Гостът в предаването припомня, че първият проект на "Зелени закони" е стартирал през 2014 година в сътрудничество с Бинар. Тогава биоразнообразието, устройството на територията, устойчивото селско стопанство, зелената енергетика са още маргинални теми за българското общество.
Председателят на "Зелени закони" посочва, че главната цел на инициативата винаги е била да има малко повече природа в природозащитните закони. За целта се работи на експертно ниво с едни от най-изявените имена в природозащитната общност и се провеждат срещи с инициативни комитети в цялата страна, за да бъдат обхванати всички екологични проблеми у нас.
Стаевска не крие, че за съжаление през годините е имало разочарования. Тя припомня, че преди последните парламентарни избори през април коалицията ПП-ДБ създава така наречената "Книга на каузите". Сдружението "Зелени закони", като НПО, за първи път официално се включва в инициативата. Въпреки това Законът за устройството на черноморското крайбрежие и Законът за биологичното разнообразие силно разочароват природозащитниците.
"Има и постоянстващи хора, за които тези каузи не са някакво спорадично ПР действие. Смятам, че темата все пак навлезе най-малкото в езика на широк кръг политици. Откъм действие би могло да бъде много по-добре.", заявява Стаевска. Тя акцентира върху необходимостта от експертно мнение, събиране на данни, анализ и проследяване на обстановката при взимането на политически решения.
Председателят на сдружението смята, че политическата логика днес е много порочна – инвеститорите са с предимство пред всички други политики. В резултат се наблюдават вредни тенденции – за застрояване, за замърсяване, тенденция за развитие чрез разрушаване.
"Качеството на живот преди всичко зависи от хармонията с околния свят. Без природата не само няма да имаме качество, но и живот. Въздух, вода, климатични промени – това са толкова осезаеми фактори в нашия живот, че би трябвало да обърнем тенденциите.", апелира Стаевска.
Дебатът ще се състои днес от 19 ч. в споделеното пространство на "Резонатор" на ул. "20 април" № 13.
"Иска ни се да съберем хора, които през годините са участвали – представители на политически партии, хора от неправителствения сектор и научните институции и най-вече активни граждани", заявява Стаевска, според която е време за сериозна равносметка, отнасяща се до политиките за природата в България.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Огнян Петров е родом от врачанското село Очиндол, но ако го попитате, ще каже, че е родом от Балкана. Той е животновъд, общественик и икономист и с всяка своя дейност от години се стреми да е полезен на обществото. Той е онези хора, мислещи в перспектива и мащаб за Врачанския край, Искърското дефиле, историята, традициите, културата и..
До древния град Сихар се намира кладенецът на патриарх Иаков, от който черпят вода и хората на Самария. По времето на Христос между самаряни и иудеи съществува вражда. Ето защо жената самарянка е учудена, когато Спасителят иска да пие вода от нея. В отговор на почудата ѝ Христос ѝ казва: "Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай..
Село Долни Луковит се намира в община Искър, област Плевен и в него живеят около 1700 човека. На около един километър от селото е съществувало римско селище от късноантичния период. За това свидетелстват основите на крепост и други обществени сгради, които са разкрити при прокопаването на канал за водоснабдяването на с. Староселци. Освен това са намерени..
Защо се провали срещата между Украйна и Русия в Истанбул? Как това ще се отрази на войната в Украйна и останалия свят, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Петър Карабоев , външнополитически анализатор и заместник главен редактор на "Дневник". Какво имаме в момента "В момента имаме първата среща лице в лице между двете делегации..
В редакция "Хумор и сатира" не сме такива хора, но знаем истински случаи на хора, които работят с удоволствие и без заплата. Освен за тях, в неделя веднага след новините в 18 часа можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", които в чест на Деня на българските зоопаркове разказват за животни. -..
Село Долни Луковит се намира в община Искър, област Плевен и в него живеят около 1700 човека. На около един километър от селото е съществувало римско селище..
Неотдавна легендарната ни световна рекордьорка и олимпийска медалистка в скока на височина Йорданка Благоева се завърна от Перу, след като непрекъснато..
Защо се провали срещата между Украйна и Русия в Истанбул? Как това ще се отрази на войната в Украйна и останалия свят, коментира в "Мрежата" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
