Българската история е изпълнена с фигури и събития, които остават пример за следващите поколения. Сред тях са не една или две силни български жени, които изиграват важна роля в обществото и културата на страната ни през вековете и проявяват невероятна воля и адаптивност в различни сфери на живота. С личностите на 2 от тях ще запозная днес нашите слушатели.
Първата е Йона Маркова - малко позната със съдба, облечена в храброст и преданост на родината. Тя е единствената жена, която участва в пет войни.
Родена в село Бойница, Йона не се покорява на общоприетите стереотипи за ролята на жената в обществото. Съблича женските дрехи, облича се с мъжки беневреци, дрехи, украсени с гайтани, слага на главата си калпак, а в червения си пояс мушва кавал, на който свирела майсторски.
Когато настъпват трудните години на Априлското въстание, Йона постъпва в Опълчението пролетта на 1877 г. Записана е с името Иван Марков. С пушка на рамо, защитава Шипченския проход наравно с мъжете. Участва в боевете при Шейново и Стара Загора.
В Сръбско-българска война, тя постъпва в Българската армия и участва в битката при Сливница. За нея изследователят Кирил Петров пише „Да си спомним момента, когато в дъждовния ден, българските позиции на „Три уши“, в Сръбско-българската война се засипват от сръбски куршуми. Всички са притихнали в окопите. И само тя става, тръгва изправена срещу смъртта и бива последвана победоносно от войнишките редици“. Участвала е и в Балканската война, където се бие при боевете на Одрин.
За бойните ѝ заслуги е наградена с редица медали и ордени. Получава два ордена „За храброст“. След войните, Йона Маркова се мести в столицата. До края на живота си носи мъжки дрехи. Умира на 68 години и погребана с военни почести.
За още една смела българка ще кажем няколко думи в днешния празничен ден. Това е Райна Касабова, която с възхитителен героизъм и жертвоготовност се превръща в първата жена в света, участвала във военен полет.
Цялото ѝ семейство е изпълнено с порив за свобода. Райна, родена на 1897 г. в Карлово, също копнее да даде своя принос за родината си. Когато е едва на 15 години, идва новината за военната мобилизацията преди Балканската война. Тогава тайно от родителите си, тя се записва на самарянски курс.
Подтикната от ентусиазма, обзел българския народ в мечтата за национално обединение, Райна се отправя към летището близо до Свиленград, където трябва да бъде разположена полевата болница. Там тя се отличава като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра.
Райна Касабова става свидетел на първия боен разузнавателен полет в историята на българската авиация. Самолетът я вдъхновява и тя започва да мечтае за небесата. Тя пожелава да полети, а летците се съгласяват. Възлагат и отговорна задача. Тя се качва на наблюдателското място на самолета зад пилота Стефан Калинов. Когато минават над Одрин, Райна Касабова, безстрашна пред дъжда от куршуми, започва да разхвърля позиви на турски и френски, които да информират одринчани за реалното им положение – че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета и всяка следваща напразна жертва може да бъде избегната с капитулация. Малко по-късно, на 26 март 1913 г. Одрин пада.
Райна Касабова е била не само смела, но и красива. Няколко години след героичното и летене, печели конкурс за красота във Варна. Така и не създава семейство, тъй като любовта на живота й загива през войните. Умира на 71 години.
Историите на Йона Маркова и Райна Касабова са свидетелство за това, че смелостта и решителността на българската жена не познават граници. Те са ненадминати в своята преданост на идеалите за свобода и справедливост, оставяйки след себе си следа от доблест и храброст, които, надявам се, ще възхищават поколенията занапред.
И до днес, силата на българските жени не може да се подцени. Те са източник на вдъхновение и мотивация за цялото общество, като продължават да разширяват границите на възможностите и да променят света около тях.
Чуйте в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
