Българската история е изпълнена с фигури и събития, които остават пример за следващите поколения. Сред тях са не една или две силни български жени, които изиграват важна роля в обществото и културата на страната ни през вековете и проявяват невероятна воля и адаптивност в различни сфери на живота. С личностите на 2 от тях ще запозная днес нашите слушатели.
Първата е Йона Маркова - малко позната със съдба, облечена в храброст и преданост на родината. Тя е единствената жена, която участва в пет войни.
Родена в село Бойница, Йона не се покорява на общоприетите стереотипи за ролята на жената в обществото. Съблича женските дрехи, облича се с мъжки беневреци, дрехи, украсени с гайтани, слага на главата си калпак, а в червения си пояс мушва кавал, на който свирела майсторски.
Когато настъпват трудните години на Априлското въстание, Йона постъпва в Опълчението пролетта на 1877 г. Записана е с името Иван Марков. С пушка на рамо, защитава Шипченския проход наравно с мъжете. Участва в боевете при Шейново и Стара Загора.
В Сръбско-българска война, тя постъпва в Българската армия и участва в битката при Сливница. За нея изследователят Кирил Петров пише „Да си спомним момента, когато в дъждовния ден, българските позиции на „Три уши“, в Сръбско-българската война се засипват от сръбски куршуми. Всички са притихнали в окопите. И само тя става, тръгва изправена срещу смъртта и бива последвана победоносно от войнишките редици“. Участвала е и в Балканската война, където се бие при боевете на Одрин.
За бойните ѝ заслуги е наградена с редица медали и ордени. Получава два ордена „За храброст“. След войните, Йона Маркова се мести в столицата. До края на живота си носи мъжки дрехи. Умира на 68 години и погребана с военни почести.
За още една смела българка ще кажем няколко думи в днешния празничен ден. Това е Райна Касабова, която с възхитителен героизъм и жертвоготовност се превръща в първата жена в света, участвала във военен полет.
Цялото ѝ семейство е изпълнено с порив за свобода. Райна, родена на 1897 г. в Карлово, също копнее да даде своя принос за родината си. Когато е едва на 15 години, идва новината за военната мобилизацията преди Балканската война. Тогава тайно от родителите си, тя се записва на самарянски курс.
Подтикната от ентусиазма, обзел българския народ в мечтата за национално обединение, Райна се отправя към летището близо до Свиленград, където трябва да бъде разположена полевата болница. Там тя се отличава като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра.
Райна Касабова става свидетел на първия боен разузнавателен полет в историята на българската авиация. Самолетът я вдъхновява и тя започва да мечтае за небесата. Тя пожелава да полети, а летците се съгласяват. Възлагат и отговорна задача. Тя се качва на наблюдателското място на самолета зад пилота Стефан Калинов. Когато минават над Одрин, Райна Касабова, безстрашна пред дъжда от куршуми, започва да разхвърля позиви на турски и френски, които да информират одринчани за реалното им положение – че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета и всяка следваща напразна жертва може да бъде избегната с капитулация. Малко по-късно, на 26 март 1913 г. Одрин пада.
Райна Касабова е била не само смела, но и красива. Няколко години след героичното и летене, печели конкурс за красота във Варна. Така и не създава семейство, тъй като любовта на живота й загива през войните. Умира на 71 години.
Историите на Йона Маркова и Райна Касабова са свидетелство за това, че смелостта и решителността на българската жена не познават граници. Те са ненадминати в своята преданост на идеалите за свобода и справедливост, оставяйки след себе си следа от доблест и храброст, които, надявам се, ще възхищават поколенията занапред.
И до днес, силата на българските жени не може да се подцени. Те са източник на вдъхновение и мотивация за цялото общество, като продължават да разширяват границите на възможностите и да променят света около тях.
Чуйте в звуковия файл.
Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни сдружения в чужбина. Инициативата ще обедини усилията на българските културни организации по света и ще създаде платформа за по-ефективна връзка между институциите. От 22 до 25 юли във..
Днес Регионална библиотека "Пейо Яворов" в Бургас ще бъде домакин на вдъхновяваща и практична среща с древната мъдрост на Индия. Темата е как храната може да се превърне в най-мощното ни лекарство. Поводът – безплатна лекция на един от водещите преподаватели по Аюрведа в България – Юрий Ковачев. Началото е в 19:00 ч., а входът е свободен...
Ratio отправя покана за събитието "Космосът е голям и живот дебне отвсякъде", посветено на търсенето на живот извън Земята, което ще се проведе днес в София. На сцената ще излязат двама изключителни експерти, които ще представят различни перспективи по темата. Това са д-р Веселин Костов – астроном и изследовател от NASA, и Петър Ефтимов – биолог и..
Стела Николова учи Сценични изкуство в Щатите, откъдето се връща преди няколко години заедно със съпруга си Доналд Байфийлд. В София двамата създават ресторант за веганска храна, който бързо се разраства. Какви са ползите от храненето с растителни продукти, как веганското меню снабдява човешкия организъм с протеини и как се изработват рецептите..
Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg