"И все пак какво ти носят тези истории?" Въпросът е част от текста в книгата "Моята София и други образи" на Вяра Бояджиева. А отговорът на този, който я разгледа и прочете, може да е началото на отговора на авторката: "Носят ти сладостта"… Сладостта от погледа към една неочаквано разнолика и уютна София, която често приемаме за даденост, защото нямаме свежия поглед на вяра Бояджиева към града ни. Може да кажем също, че това е една мечтана, макар конкретна София, в която да обикаляш познати и скрити места, в която да потанцуваш и да се посмееш, в която да потъгуваш и да се смълчиш. 
Ето и част от представянето на книгата: "Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. Истинско богатство от образи – дума, разбирана както в "художествения" си смисъл, така и в разговорния, като "този е голям образ". Това не са ексцентрични персонажи, а обикновени хора със своите характерни, забавни особености, с всичко онова, което придава неповторимост и на хората, и на градовете. София е човекът, който върви с пълна туба минерална вода до Дома на киното. Момичето, което танцува между двойките пред Народния театър. Продавачът на книги на моста на "Граф Игнатиев" и жената, която крачи пред него, без да забележи как кученцето й въобще не иска да я следва. Момчето, което чака в дъжда на спирка "Вишнева". И жените, които пушат и пият кафе на припек пред фризьорските си салони, докато чакат боята "да хване"."
Столицата ни в книгата "Моята София и други образи" на Вяра Бояджиева е пълна с образи и истории, с характери и техните дочути реплики, от които избирам две: "Харесва ми, защото виждам себе си. Затова ми е смешно" и "Трябва и естетика сега, не може само битовизми".
Чуйте издателката Зорница Христова
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите ни се запознаха с известния художник Андрей Янев. Тогава стана ясно, че връзката със съпругата му Дарина е повече от съдбовна – в някои отношения дори мистична. За да сглобим цялостната картина на..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото занимаване с тези теми неминуемо води до засилено чувство на тревожност, несигурност и безнадеждност. Именно тези усещания сякаш доминират световната арт сцена през последните години. В предаването се..
"Мисия Филоктет. Последният оцелял" по мотиви от Мюлер, Софокъл, Омир и авторски текстове е новият спектакъл на Театър ЗОНГ . Неговата премиера предстои на 23 декември от 19 ч. в кино-театър "Освобождение" (до Централна гара). Това е третото представление на театралния екип след "Животът е сън" (две награди ИКАР и три международни..
Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" ще бъде представен утре от 17 ч. в Камерна зала "България". В "Артефир" разговаряме с д-р Андрей Андреев , изкуствовед и съставител на летописа, посветен на оркестровия живот в столицата от края на XIX век до 1946 година. В продължение на три години д-р Андреев проучва архивите из цялата..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
