Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България на Антарктида – един алтернативен свят

Снимка: Bulgarian Antarctic Institute

На Антарктида съществува една България, която осъществява най-съвременни научни изследвания с помощта на професионалисти и учени с различни профили. В нея хората работят заедно, създават наука на световно равнище, общуват свободно с целия свят и опазват околната среда.

Любов Костова разказва какво подтиква един директор на фестивал за наука да се присъедини към учените на базата "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и как това преживяване дава надежда за едно по-добро общество.

Костова споделя, че любопитството да види тази изключителна част от българската научна инфраструктура е било основната мотивация да посети о. Ливингстън. Българската антарктическа база позволява страната ни да се занимава със съвременна наука, разказва Костова, която в продължение на години се вълнува от проектите и мисиите, които нашите учени реализират на ледения континент. Така идва и моментът, в който сама предлага проект, чийто резултат публиката може да види в края на предстоящия научен фестивал, който започва на 9 май. На него публиката може да се запознае с палитрата от професии в лабораторния комплекс, представена по време на 32-та антарктическа мисия за България.

"Вярвам, че целият континент трябва да продължава да бъде място за проучвания и наука – наричаме го "най-голямата научна лаборатория на открито" – а не да бъде обект на туристически маршрути", заявява Костова. Тя разказва, че на Антарктида се провеждат дълбоки изследвания на геологичните наноси по дъното, на водните обитатели, на температурата в цепките на ледниците, на климатичните промени и техните признаци, на състава на бреговете и на заледените фосили. Тази година двама от българските археолози откриват останки от най-голямата аржентинска самолетна катастрофа.

Това, по думите на госта, е ексклузивно научно положение – не са много държавите, които имат антарктическа база, а от миналата година имаме и изследователски кораб, който свързва бреговете на Варна с тези на о. Ливингстън. Съвсем скоро е достроен нов лабораторен комплекс, който предоставя възможност за още по-прецизни научни изследвания, съобщава Костова. Тя е истински впечатлена от сходните истории на хората, които интервюира в българската база. За да стигне до там, всеки един от тях има вълнуваща професия, която обича и в която се е постарал да стане много добър. Всички интервюирани призовават хората да бъдат мечтатели и винаги да разчитат на добър екип около себе си.  

Костова вярва, че на Антарктида наблюдаваме модел, към който можем да се стремим: "Образовано общество, което е целенасочено, което има структурата около себе си, за да свърши своята работа, в което всеки допринася за свършването на работата на другия и умее да общува по позитивен, градивен начин."

Условията за опазване на естествената среда на континента се спазват много стриктно и дават надежда, че това е приложимо в живота. Международното сътрудничество, начинът, по който се разчита на мисиите на другите държави, е още едно послание за това на какво сме способни всички като общество.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

Снимка – Bulgarian Antarctic Institute 
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Илза Пъжева

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..

публикувано на 02.05.24 в 17:00

Международен договор в защита на Световния океан очаква ратификация от страните членки на ЕС

В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като  Споразумение за BBNJ   и беше..

публикувано на 02.05.24 в 09:36

Борис Шивачев – писателят, пътешественикът, испанистът, социалният мислител

В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..

публикувано на 01.05.24 в 18:05

Държавата за децата – добър 3.59

Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам –  Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..

публикувано на 30.04.24 в 17:17

Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката

В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..

публикувано на 30.04.24 в 15:40