На Антарктида съществува една България, която осъществява най-съвременни научни изследвания с помощта на професионалисти и учени с различни профили. В нея хората работят заедно, създават наука на световно равнище, общуват свободно с целия свят и опазват околната среда.
Любов Костова разказва какво подтиква един директор на фестивал за наука да се присъедини към учените на базата "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и как това преживяване дава надежда за едно по-добро общество.
Костова споделя, че любопитството да види тази изключителна част от българската научна инфраструктура е било основната мотивация да посети о. Ливингстън. Българската антарктическа база позволява страната ни да се занимава със съвременна наука, разказва Костова, която в продължение на години се вълнува от проектите и мисиите, които нашите учени реализират на ледения континент. Така идва и моментът, в който сама предлага проект, чийто резултат публиката може да види в края на предстоящия научен фестивал, който започва на 9 май. На него публиката може да се запознае с палитрата от професии в лабораторния комплекс, представена по време на 32-та антарктическа мисия за България.
"Вярвам, че целият континент трябва да продължава да бъде място за проучвания и наука – наричаме го "най-голямата научна лаборатория на открито" – а не да бъде обект на туристически маршрути", заявява Костова. Тя разказва, че на Антарктида се провеждат дълбоки изследвания на геологичните наноси по дъното, на водните обитатели, на температурата в цепките на ледниците, на климатичните промени и техните признаци, на състава на бреговете и на заледените фосили. Тази година двама от българските археолози откриват останки от най-голямата аржентинска самолетна катастрофа.
Това, по думите на госта, е ексклузивно научно положение – не са много държавите, които имат антарктическа база, а от миналата година имаме и изследователски кораб, който свързва бреговете на Варна с тези на о. Ливингстън. Съвсем скоро е достроен нов лабораторен комплекс, който предоставя възможност за още по-прецизни научни изследвания, съобщава Костова. Тя е истински впечатлена от сходните истории на хората, които интервюира в българската база. За да стигне до там, всеки един от тях има вълнуваща професия, която обича и в която се е постарал да стане много добър. Всички интервюирани призовават хората да бъдат мечтатели и винаги да разчитат на добър екип около себе си.
Костова вярва, че на Антарктида наблюдаваме модел, към който можем да се стремим: "Образовано общество, което е целенасочено, което има структурата около себе си, за да свърши своята работа, в което всеки допринася за свършването на работата на другия и умее да общува по позитивен, градивен начин."
Условията за опазване на естествената среда на континента се спазват много стриктно и дават надежда, че това е приложимо в живота. Международното сътрудничество, начинът, по който се разчита на мисиите на другите държави, е още едно послание за това на какво сме способни всички като общество.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
На 24-ти май – Денят на българската просвета и култура и славянската писменост за 33-ти път ще бъдат връчени почетните награди от артисти за артисти на..
Художникът Веско Велев, изключително разпознаваем автор, представя самостоятелната си изложба в галерия "Българи". Експозицията се нарича..
Представителна изложба на Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" показва избрани творби от пълния цикъл на специализирано..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg