Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ивайло Иванов: Може би до десетина години ще има квантова валута у нас

Физици за първи път експериментално провериха възможността за прототип на оптични квантови пари и се убедиха в това, че те са един от най-безопасните видове валута, заяви в предаването "Следобед за любопитните" физикът Ивайло Иванов. 

"Сега квантовите пари се моделират само в лабораторни условия и не са в обращение. Тяхната система за защита срещу фалшифициране се основава на принципите на квантовата криптография. За разлика от традиционните, тя използва физическите средства за приемане и предаване на информация – например с помощта на електрони или фотони", уточни младият физик.

Физиците създали модел на банкнота и кодирали нейната поляризация на отделни фотони. Проучването установило, че кодирането чрез промяна на квантовото състояние не позволява точно да бъде копирана банкнотата, без собственикът да разбере за това, съобщи в ефира на БНР Ивайло Иванов, т.е. това е много по-сигурна валута от използваната в момента. Един от недостатъците на носителите на квантовата информация е силната чувствителност – кодът с времето може леко да се изменя под влиянието на външни фактори и за това за момента тя се изработва само в лабораторни условия, твърди Иванов.

Въпреки че е трудно да се намери някой, който да не е чувал за криптовалутите, техният научен аналог – квантовата валута, не е толкова известен и вероятно ще се реализира след около 10 години, прогнозира в ефира на "Следобед за любопитните" Ивайло Иванов.

Подробности за спецификата на бъдещите квантови пари, можете да чуете в звуковия файл от разговора на Ани Костова с Ивайло Иванов.

Снимка – Pixabay и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Останки от римски военни съоръжения от I век откриха в Лом археолози

При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от I век след Христа, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" на БНР ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически..

публикувано на 20.01.25 в 10:40

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45