Битката за начина, по който се отглеждат селскостопанските животни, е дългогодишна. В Европа има сериозно движение по темата за правата на тези животни, за които поредица от изследвания доказват, че притежават чувства и социални нужди. В "Нашият ден" Стефан Димитров от гражданската организация "Невидими животни" говори за следващите стъпки в защитата на правата на животните в индустрията и за кампанията срещу затварянето на новородени телета в тесни клетки.
Димитров съобщава, че миналата година европейският орган по безопасност на храните дава препоръка да се забрани законово отглеждането на телета в клетки. Животните се затварят веднага след като се родят в самота и изолация, нямат място за движение, нямат контакт с други животни, а по натура те са любопитни и свободолюбиви. По думите на госта ограничаването на телетата в клетка е жестокост, която не е икономически оправдана. Препоръката е новородените животни да бъдат отглеждани в групи. В момента законът позволява телетата да бъдат държани в клетка до два месеца след тяхното раждане, заявява Димитров, но допълва, че това е трудно за контрол и проверка. Практиката показва множество нарушения.
Най-много 40% от кравефермите в България биха били засегнати от премахването на клетките, защото мярката ще засегне големите производители, казва гостът. Преходът към по-свободно отглеждане изисква някаква първоначална инвестиция и съответно фермерите нямат мотивация да го осъществят на добра воля. Ето защо е нужно законодателят да се намеси, апелира гражданската организация, която е организирала петиция за събиране на обществена подкрепа. Амбицията е да бъдат събрани десетки хиляди подписи, тъй като става въпрос за прекратяването на напълно ненужна и жестока практика. "Въпросът е безспорен", смята Димитров, който вярва, че дори и в нестабилната политическа обстановка, в която се намира страната, подобни каузи могат да бъдат законово подкрепени.
Процесът е паралелен на този, който протича в цяла Европа, казва защитникът на животните. Следващата стъпка би била да се приеме европейско законодателство в тази посока. Една забрана за разпространението на продукти, придобити в такива условия, би осигурила прекратяването на тази жестока практика, по думите на Димитров.
Кокошките носачки също са част от темата. Има ангажименти от водещите търговски хранителни вериги да не продават яйца от кокошки в клетки. С яйцата потребителите имат избор, но за телетата няма никаква достъпна информация и потребителският избор е невъзможен. Според Димитров не е добре да се въведе етикетираща система, която трудно подлежи на контрол и която не би решила проблема в неговата същност. Целта е да се прекрати една безсмислена жестокост, още веднъж акцентира гостът и призовава слушателите да се присъединят към петицията на сайта bezkletki.bg
Последните две европейски граждански инициативи, в които организацията "Невидими животни" е взела участие, показват, че българското общество се вълнува от правата на животните. Събран е рекорден брой подписи от българска страна, с което сме заели четвърто място по ангажираност и в двете кампании – за прекратяване на експериментите с животни и за прекратяване на фермите за кожи. Законодателството ще отнеме време, по думите на Димитров, но предстоят очаквани промени.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg