Политиците са главните виновници за състоянието на съдебната ни система

Каква е връзката между политическата криза и трусовете в съдебната система у нас – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков, разследващ журналист от Антикорупционния фонд.

"Политиците са главните виновници за състоянието на съдебната ни система, тъй като те дълги години се концентрираха върху това да има една лоялна, удобна, послушна съдебна система, чрез всякакви регламентирани и особено чрез нерегламентирани методи на въздействие върху нея. Да напомня онези записи от Банкя "ти си го избра", в които ставаше дума за Бойко Борисов и главния прокурор. След това им писна и да се крият и преди време, когато беше назначен Иван Гешев, при неговото назначение 2019 година, тогава премиерът Борисов директно каза – "Ми, няма кого да сложа, другите не искат и затова аз ще сложа Иван Гешев". Така че, уж независимата по Конституция съдебна система, всъщност от години е управлявана от политиците, срещу ангажимент да покрива техните злоупотреби и откровени престъпления. Както и да бъде използвана като бухалка.

Всичко това се отнася към случаи като Петьо Еврото и Мартин Нотариуса, защото основният приоритет на административните ръководители на прокуратурата на всички нива не е отглеждането на независими, почтени и компетентни служители в съдебната система, а обратното. Може да се направи дисекция как прокуратурата отделя политически чувствителни казуси в специални отдели. Правят се специални механизми как хем да бъдат спазени формално изискванията за случайно разпределение на казусите, но всъщност се гарантира, че във всяка една институция на всички нива има едни послушни хора, които, когато трябва да възбуждат дело, проверка, разследване или обвинение, те го покриват. Всъщност през годините има десетилетия, в които това, което наричаме "негативна селекция", всъщност е оставено да работи по този начин. Системата произвежда посредственост и зависимост. В подобна среда мрежи като тази на бившия шеф на Столичното следствие Пепьо Петров Еврото с ресторант "Осемте джуджета" и Мартин Нотариуса, който пък е започнал от ниско ниво, но постепенно отива нагоре като влияние, тези мрежи процъфтяват.

Нашето разследване за "Осемте джуджета" през 2020 освети тези две най-големи мрежи за влияние върху съдебната система – така нареченото "паралелно правосъдие". Тогава тези наши разследвания бяха неглижирани от прокуратурата, а в момент за тях се говори и всички признават тяхното наличие, но само дотам, кои са ходили в тези клубове."

"Един смел прокурор да разследва критикуващи съдебната система журналисти"

"Съдия Георгиева, явно гледала много руска телевизия, защото там се действа по този начин. В демократичните държави гражданските институции са коректори на публичните, така че ние сме си свършили работата, като гражданска организация – да разследваме и да осветяваме тези схеми на влияние. От там нататък вече виждаме комичния филм "Прокуратурата се саморазследва". Именно затова е много важно да наблюдаваме какво се случва и да разследваме какво се е случило, когато системата обработва казуси като горните. Какво се е случило, когато ние осветихме "Осемте джуджета", по кой начин е минала проверката, която, разбира се, е била закрита скоропостижно. Сега започват да излизат много важни данни и факти как това се е случило. 

Например, в поредицата СГП-лийкс (Софийска градска прокуратура), пускаме важни и скандални документи. Например стана ясно, че при разпита на административният ръководител на Столична прокуратура Илияна Кирилова, тя самата е разказвала за свои близки приятелски отношения с Петьо Еврото и то в период, когато тя е била ръководител на Столична прокуратура. Едновременно с това там са се извършвали процесуално-следствени действия спрямо Петьо Еврото във връзка с нашите разследвания. Значи с едната ръка са си изпращали фамилни снимки, а с другата – тя се е самосезирала за нашето разследване и назначава прокурори, освен този на случаен избор, които двама прокурори вероятно са били доверени хора, които не са работели за изчистване на обективната истина. По този начин казусът "Осемте джуджета" логично е довел до нищо. По същия начин иззетите веществени доказателства, които са иззети в момента, са в подчинената ѝ прокуратура, където някой неин служител има достъп до тях. Имаме съмнения доколко тези веществени доказателства не са по някакъв начин манипулирани. Картината от тези документи СГП-лийкс, които публикуваме, само затвърждават съмненията, че в прокуратурата в момента стоят зависими хора, а вече се говори откровено за записи с компрометиращо съдържание за магистрати и висши полицаи."

Главата на "семейството" и неподписаното споразумение

"Политиците имат интерес от зависима и услужлива съдебна система. Това, което наричаме "стари партии", са хората ползватели на зависимата съдебна система. Нека си спомним случаите, в които са били прикривани политически участия в огромни скандали. Например "Мишо бирата", където изтекоха законно иззети записи, които уличават тогавашния премиер Борисов. Тогава гласът, напомнящ този на Борисов, се обаждаше директно на шефа на Столичната митница, за да спре инспекция в едно предприятие. Да си припомним фалита на КТБ, там услужливо не извика на разпит нито Делян Пеевски, нито Бойко Борисов, тъй като трябваше да им се зададат неудобни въпроси като например – познават ли основните обвиняеми? Те просто не бяха разпитани, изключително удобно за тях бездействие на прокуратурата, заради което обществото загуби обективната истина в какви зависимости са изпаднали нашите политици и какво се случва в кухнята и в извънработно време на политиците."

Пътната карта на "Турски поток" и неподписаното споразумение

"Има една стара максима и тя е, че власт не се давам а се взема. В момента няма как хората, които имат влияние по върховете на съдебната система, върху службите, върху регулаторите, да дадат това влияние доброволно и без да се почувстват застрашени.

Така че досега управляващите коалиции (ГЕРБ – Реформаторски блок, ГЕРБ – Обединени патриоти) винаги са се правили на един принцип – единственото, което получаваха по-малките партньори, беше публичен ресурс под формата на министерства, агенции и т.н. Но те никога не са били допускани в кухнята на истинската власт, която е институциите, които могат да разследват, които могат да разбулват и унищожат един политик или политическа партия, или пък да унищожат доказателствата за нещо, което е било извършено от тях. Така че затова е трудна сегашната коалиция (сглобка), защото на всички тези важни позиции са си все същите стари управляващи, които са сърцевината на държавността. Затова е важно да се сменят шефовете на комисии, като тази на Защита на конкуренцията", за да се провери дейността на "Лукойл" години назад, да се проверят решенията за обществените поръчки по изграждането на "Турски поток" и няма как да искаме те да си дадат властта доброволно, при положение че отсреща седят потенциални закононарушения, извършени от тях. Затова не вървят преговорите. Ако има ясни правила и срокове, това означава само едно – нарушаване на този институционален комфорт за хората, които са управлявали съвсем до скоро. Всичко опира до Антикорупционната комисия, законите за бъдещето на съдебната система и регулаторите."

Снимка – Николета Атанасова, БНР