На кого не се е случвало да преживее ситуация, напълно разбиваща рамките на човешката логика и подредения свят на предвидимото ни всекидневие. И кой не си е помислял що за съдба му е отредена или какви неведоми сили се намесват в живота и ни карат да се чувстваме като играчки в нечии могъщи ръце.
Сигурно същото са се питали и далечните ни прародители преди хиляди години. Те обаче нямали днешните ни научнообосновани отговори и си измислили цял паралелен свят, населен с всевъзможни божества – капризни, непостоянни, грижовни и отмъстителни, но мощни и здраво стиснали нишките на човешките съдбини.
Монотеистичните религии, каквато е нашата християнска, сложили край на този хаос, после и науката си казала думата и днес едва ли някой си представя, че някое митично създание му изпраща знаци и го награждава или наказва за постъпките му. Образите и думите, свързани с тези прастари вярвания, обаче продължават да живеят, вплетени в културата и езиците.
Доц. Мая Александрова, преподавателка в катедрата "Общо, индоевропейско и балканско езикознание" на Софийския университет, изследва архаичните първоизточници на познатите в нашата традиция орисници, мойрите от гръцката митология, парките в римската, нордите в скандинавската... Женски божества, които имат властта да изпридат нишката на човешката съдба и да я прекъснат.
Докъде води нишката на изследването, какви представи за съдбата са вградени в думите, с които продължаваме да я наричаме и днес, чуйте в записа.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
