Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие за създаването на Европейско пространство за здравни данни (ЕПЗД). Прогнозите са, че то не само ще улесни пациентите, но и ще подпомогне научните изследвания в областта на медицината. В "Нашият ден" членът на ЕП Петър Витанов разказва за ползите от постигнатото споразумение.
По думите на евродепутата европейският законодател предвижда създаването на споделено пространство за здравни данни, което предполага по-лесен обмен на медицинска информация и издаване на електронен здравен картон. Законодателството е разделено на две части – първични данни и вторични данни – то не е само здравно, но и дигитално, пояснява Витанов.
Ползите от законодателството са за всеки един европейски гражданин, който ще разполага с трансгранично здравно досие в електронен формат. Вторичното разпространение на тези здравни данни е свързано с възможността компании, изследователски институти, хора, търсещи лечение на редки заболявания, да се позоват на данни от целия ЕС, заявява Витанов.
Разбира се, възникват въпроси за рисковете, свързани със защитата на тези лични данни и тяхната употреба. По думите на Витанов е предвидено правото на пациентите да решават какво да бъде включено в здравното им досие. Ако става дума за чувствителни, генетични данни, такива, свързани с ментално заболяване, всеки може да изрази съгласие или несъгласие за тяхното използване. Всяка една държава би следвало да изготви на национално ниво правилник с правата и задълженията на пациентите, допълва гостът.
Законодателството ще влезе в сила в зависимост от разпоредбите, казва евродепутатът. Стремежът е към унифициране на електронния регистър, за да може да бъде използван трансгранично. Един от основните проблеми е финансирането, заявява Витанов. По думите му ЕС ще отпусне общо 1 млрд. евро за всички държави членки – страните ще трябва сами да отделят огромен ресурс за реализирането на това законодателство.
Витанов е дълбоко убеден, че от здравна гледна точка въвеждането на тази услуга ще подобри качеството на здравеопазването и ще го направи по-евтино и по-гъвкаво. На този етап защитата на здравните данни е гарантирана на базово равнище, заявява гостът и допълва, че законодателството ще отнеме време и средства, но посоката е към едно по-универсално и достъпно здравеопазване.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Испания остава една от страните в Европейския съюз с най-нисък дял на жени в STEM специалностите — науките, технологиите, инженерството и математиката, посочва агенция EFE, като цитира " Европейския обзор за образование и обучение" . Данните на Европейската комисия показват, че през 2023 г. едва 28,6% от студентките са избрали обучение в тези..
В България всяка година се раждат преждевременно над 6 500 бебета, а техните семейства преминават през огромни емоционални и социални трудности. Национални програми за системна подкрепа на тези семейства все още липсват. В Световния ден на недоносените деца, който от тази година влиза официално и в календара на Световната здравна организация, гост..
21-ият Международен конкурс за екслибрис се организира в Регионалната библиотека "Любен Каравелов" – Русе. През годините различни културни и знакови събития в България и по света се вграждат в русенския exlibris като знак за принадлежност към съвремието, което превръщаме в история . Конкурсът се превръща във феномен на колективната културна..
По повод Световния ден на недоносените деца гост в студиото беше д-р Донка Узунова, специалист педиатър и неонатолог . Неонатологията е медицинска специалност, раздел от педиатрията, която се занимава с новородените деца (децата между 0 и 1 година се наричат новородени). Повечето новородени са здрави и в добро състояние – те биват..
Фермата на лесовъдите Силвия и Димитър Узунови в землището на созополското село Росен е истински рай, такъв какъвто днешният, а вероятно и човекът от миналото си го е представял. Силвия и Димитър завършват лесовъдство в Лесотехническият университет в София и след работа в лесовъдни стопанства в Странджа, се срещат с принципите и опита на..
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони,..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора..
"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
