В какво се изразява предизвикателството да бъдеш главен архитект на София цяло десетилетие (2006-2016) – книгата "Малки софийски истории" отговаря на този въпрос от първо лице. В "Нашият ден" гостуват арх. Петър Диков, автор на сборника, и Кин Стоянов, негов редактор.
Кин Стоянов разказва, че съвместната му работа с арх. Диков си има своята радиопредистория. В края на 2007 година, като водещ на предаването "Часът на инфохолиците" в Радио София, Стоянов стартира културната рубрика "Часът на главния архитект". В нея тогавашният гл. архитект на столицата Петър Диков ежеседмично споделя своята визия и работа в полза на града. Предаването се превръща в своеобразна хроника на развитието на София – на успехите и неуспехите, които съпътстват професионалното ежедневие на главния архитект.
"Когато трябваше като редактор да чета книгата "Малки софийски истории", си дадох сметка, че тази книга е философия не само за София", заявява Стоянов. По думите му с конкретни примери арх. Диков посочва взаимоотношението и сблъсъка между обществения интерес и личната изгода. Книгата разкрива информация за големите градоустройствени проекти и сложните процеси, свързани с тях – метро, околовръстен път, конкурси на София, опазване на архитектурно наследство, устройството на Партийния дом. Редакторът допълва, че цитираните документи и фактологията са разредени с един особен шеговит заряд, който прави книгата атрактивна не само за експерти в областта.
Още за работата на Кин Стоянов, като редактор на книгата, и куриозната случка, в която главният архитект на София се разминава с анатемата на попа от Долни Богоров – чуйте в звуковия файл:
Арх. Петър Диков заявява, че не всички любопитни истории са се побрали в сборника и шеговито обещава втори том. По думите на архитекта в обществените реакции, особено в социалните мрежи, емоциите надделяват над фактите. "Устройството е насилие над собствеността и винаги има съпротива", смята арх. Диков. Авторът запознава широката публика с непозната, вътрешна информация от своята практика и хвърля светлина над много от конфликтните ситуации в своята кариера на главен архитект. Както става ясно, в сборника присъстват и редица куриозни случки от времето на административната работа на арх. Диков.
Според госта главният архитект често незаслужено поема ударите на общественото недоволство. "Главният архитект, от една страна, може много, от друга страна – почти нищо не може. В негови ръце е да инициира, разработва и одобрява стратегически визии за София. От друга страна, реализацията на тия планове е извън неговите ръце", казва арх. Диков. Той допълва, че за големите градоустройствени проекти се изискват усилия, финансови средства, политическа воля и кураж. Арх. Диков вярва, че с морал и спазване на закона общественият интерес може да се срещне с личния. За съжаление обаче сме свидетели на тотални преобръщания на този баланс, смята той.
В книгата си архитектът описва усилията си за опазване на архитектурните паметници на града и на сградите с културна стойност – например Японския хотел, построен от Кишо Курокава през 1979 година. По думите на арх. Диков има много сгради, построени след 1944 година, които имат качества да бъдат обявени за културни паметници.
Книгата "Малки софийски истории" ще бъде представена на 9 април от 19 ч. в клуб "Перото".
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
