В какво се изразява предизвикателството да бъдеш главен архитект на София цяло десетилетие (2006-2016) – книгата "Малки софийски истории" отговаря на този въпрос от първо лице. В "Нашият ден" гостуват арх. Петър Диков, автор на сборника, и Кин Стоянов, негов редактор.
Кин Стоянов разказва, че съвместната му работа с арх. Диков си има своята радиопредистория. В края на 2007 година, като водещ на предаването "Часът на инфохолиците" в Радио София, Стоянов стартира културната рубрика "Часът на главния архитект". В нея тогавашният гл. архитект на столицата Петър Диков ежеседмично споделя своята визия и работа в полза на града. Предаването се превръща в своеобразна хроника на развитието на София – на успехите и неуспехите, които съпътстват професионалното ежедневие на главния архитект.
"Когато трябваше като редактор да чета книгата "Малки софийски истории", си дадох сметка, че тази книга е философия не само за София", заявява Стоянов. По думите му с конкретни примери арх. Диков посочва взаимоотношението и сблъсъка между обществения интерес и личната изгода. Книгата разкрива информация за големите градоустройствени проекти и сложните процеси, свързани с тях – метро, околовръстен път, конкурси на София, опазване на архитектурно наследство, устройството на Партийния дом. Редакторът допълва, че цитираните документи и фактологията са разредени с един особен шеговит заряд, който прави книгата атрактивна не само за експерти в областта.
Още за работата на Кин Стоянов, като редактор на книгата, и куриозната случка, в която главният архитект на София се разминава с анатемата на попа от Долни Богоров – чуйте в звуковия файл:
Арх. Петър Диков заявява, че не всички любопитни истории са се побрали в сборника и шеговито обещава втори том. По думите на архитекта в обществените реакции, особено в социалните мрежи, емоциите надделяват над фактите. "Устройството е насилие над собствеността и винаги има съпротива", смята арх. Диков. Авторът запознава широката публика с непозната, вътрешна информация от своята практика и хвърля светлина над много от конфликтните ситуации в своята кариера на главен архитект. Както става ясно, в сборника присъстват и редица куриозни случки от времето на административната работа на арх. Диков.
Според госта главният архитект често незаслужено поема ударите на общественото недоволство. "Главният архитект, от една страна, може много, от друга страна – почти нищо не може. В негови ръце е да инициира, разработва и одобрява стратегически визии за София. От друга страна, реализацията на тия планове е извън неговите ръце", казва арх. Диков. Той допълва, че за големите градоустройствени проекти се изискват усилия, финансови средства, политическа воля и кураж. Арх. Диков вярва, че с морал и спазване на закона общественият интерес може да се срещне с личния. За съжаление обаче сме свидетели на тотални преобръщания на този баланс, смята той.
В книгата си архитектът описва усилията си за опазване на архитектурните паметници на града и на сградите с културна стойност – например Японския хотел, построен от Кишо Курокава през 1979 година. По думите на арх. Диков има много сгради, построени след 1944 година, които имат качества да бъдат обявени за културни паметници.
Книгата "Малки софийски истории" ще бъде представена на 9 април от 19 ч. в клуб "Перото".
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Илюстраторката и графична дизайнер Александра Рамирес е базирана в Лондон вече повече от 10 години. Нейната работа е насочена към дигиталния дизайн, но в изложбата си Slam Dunk в столичното галерийното пространство L44 Рамирес изразява огромната си любов към спорта и баскетбола, експериментирайки с техниката ситопечат. Александра е специализирала в..
Със своя "НЕпътеводител за Италия от А до Я" блогърът и пътешественик Иван Кръстев потапя читателите в магията на така наречената "Страна на Ботуша". Кръстев работи в строгата сфера на финансите, но неговата страст е пътуването. Като пишещ пътешественик той членува в Асоциацията на журналистите и писателите по туризма (АБУЖЕТ)...
Ноемврийският брой на списание "Лик" разказва за 10-годишната история на кино-литературния фестивал "Синелибри". Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) проследява развитието на форума от неговото създаване до юбилейното му десето издание, което се проведе през тази година. В "Радио Лик" разговорът за този уникален кино-литературен фестивал..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е първа самостоятелна изложба на софийска територия за родения порез 1998 година художник, завършил живопис в НХА. Изложбата е разполовена от идеята за светлината и мрака. Едната половина..
Особено в литературата, но и в други области на творчеството и познанието, някои фигури приемаме за класици. По-сетне те с имената и творчеството си оказват влияние и в културата, и в образованието, и стават своеобразни жалони в цивилизационния път на отделните нации, но и на човечеството като цяло. Говорим за фигурите на т.нар. "класици“ както на..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
