В какво се изразява предизвикателството да бъдеш главен архитект на София цяло десетилетие (2006-2016) – книгата "Малки софийски истории" отговаря на този въпрос от първо лице. В "Нашият ден" гостуват арх. Петър Диков, автор на сборника, и Кин Стоянов, негов редактор.
Кин Стоянов разказва, че съвместната му работа с арх. Диков си има своята радиопредистория. В края на 2007 година, като водещ на предаването "Часът на инфохолиците" в Радио София, Стоянов стартира културната рубрика "Часът на главния архитект". В нея тогавашният гл. архитект на столицата Петър Диков ежеседмично споделя своята визия и работа в полза на града. Предаването се превръща в своеобразна хроника на развитието на София – на успехите и неуспехите, които съпътстват професионалното ежедневие на главния архитект.
"Когато трябваше като редактор да чета книгата "Малки софийски истории", си дадох сметка, че тази книга е философия не само за София", заявява Стоянов. По думите му с конкретни примери арх. Диков посочва взаимоотношението и сблъсъка между обществения интерес и личната изгода. Книгата разкрива информация за големите градоустройствени проекти и сложните процеси, свързани с тях – метро, околовръстен път, конкурси на София, опазване на архитектурно наследство, устройството на Партийния дом. Редакторът допълва, че цитираните документи и фактологията са разредени с един особен шеговит заряд, който прави книгата атрактивна не само за експерти в областта.
Още за работата на Кин Стоянов, като редактор на книгата, и куриозната случка, в която главният архитект на София се разминава с анатемата на попа от Долни Богоров – чуйте в звуковия файл:
Арх. Петър Диков заявява, че не всички любопитни истории са се побрали в сборника и шеговито обещава втори том. По думите на архитекта в обществените реакции, особено в социалните мрежи, емоциите надделяват над фактите. "Устройството е насилие над собствеността и винаги има съпротива", смята арх. Диков. Авторът запознава широката публика с непозната, вътрешна информация от своята практика и хвърля светлина над много от конфликтните ситуации в своята кариера на главен архитект. Както става ясно, в сборника присъстват и редица куриозни случки от времето на административната работа на арх. Диков.
Според госта главният архитект често незаслужено поема ударите на общественото недоволство. "Главният архитект, от една страна, може много, от друга страна – почти нищо не може. В негови ръце е да инициира, разработва и одобрява стратегически визии за София. От друга страна, реализацията на тия планове е извън неговите ръце", казва арх. Диков. Той допълва, че за големите градоустройствени проекти се изискват усилия, финансови средства, политическа воля и кураж. Арх. Диков вярва, че с морал и спазване на закона общественият интерес може да се срещне с личния. За съжаление обаче сме свидетели на тотални преобръщания на този баланс, смята той.
В книгата си архитектът описва усилията си за опазване на архитектурните паметници на града и на сградите с културна стойност – например Японския хотел, построен от Кишо Курокава през 1979 година. По думите на арх. Диков има много сгради, построени след 1944 година, които имат качества да бъдат обявени за културни паметници.
Книгата "Малки софийски истории" ще бъде представена на 9 април от 19 ч. в клуб "Перото".
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите. Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен. Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика. Пред БТА писателят Деян Енев казва за..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..
Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
