"Литературни срещи" в София се случиха на 4-6 април. Изданието беше специално, защото започна с отбелязването на 10-годишния рожден ден на фондация "Прочети София" – организатор на събитието. Темата на пролетните "Литературни срещи" неслучайно беше "Порастване" – растежа като зрялост, като мъдрост, като фин баланс между личността и обществото, като проблеми и преодоляване на травми. Какво се случи и какво предстои, в "Нашият ден" разказват организаторът Тодора Радева и писателят Емануил А. Видински.
Темата за порастването е била вълнуваща за всички участници и гости на събитието, споделя Радева. В първия ден се е осъществила дискусия, озаглавена "Трудностите на растежа", като идеята за растежа е излязла от рамките на буквалното физическо развитие и е била концептуализирана в най-разнообразни аспекти. Радева цитира думите на писателката Ина Иванова за пътя в живота и пътя в литературата, които сякаш обобщават смислово "Литературните срещи": "Порастването в живота е свързано със смаляване на егото. Порастването в литературата е свързано с увеличаване на свободата."
Емануил А. Видински е автор на книгата "Дом за начинаещи" – роман за порастването във всички смисли – физически, ментално, като опит и усещане за себе си в обществото. Сюжетът разказва за едно 13-годишно българско момче, което се озовава в католическо сиропиталище малко след обединението на Западна Германия и Източна Германия. Момчето преминава през своеобразна инициация, през множество перипетии и накрая напуска институцията като съвсем различен човек.
Гости в това издание на "Литературни срещи" бяха Горан Войнович (Словения) и Андрея Расучану (Румъния). Расучану участва в разговор с Теодора Димова, модериран от Лора Ненковска. Темите са се преплели по естествен начин, тъй като и двете авторки говорят за връзката между поколенията и мястото на жената в света. В книгите на Димова "жените знаят", а в при Расучану "жените могат", казва Радева.
Срещата с Горан Войнович, модерирана от Бойко Василев, е била изключително сериозна, но с голяма доза балкански хумор. Травмите от 90-те се оказват неизлекувани, а напротив – днес напрежението ескалира и, когато говорим за война, говорим за настоящата реалност. В тази връзка Радева заявява: "Ролята на литературата е да разказва нашите истории, да помага да преодоляваме всички тези травми."
Емануил А. Видински намира в този тип срещи възможност за свързване между писатели и читатели. По думите му авторите стават видими за публиката, а читателите получават шанса да превърнат четенето от самотно занимание в споделено преживяване. Видински смята, че подборът на автори и модератори в събитието е бил много точен, а зад него стои адекватната преценка на организаторите.
Радева допълва: "Има няколко неща, които седят зад идеята и са важни за това, което ние във фондация "Прочети София" правим. Литературата е самотно занимание, нещо частно, но през подобни форуми имаш шанса да го превърнеш в социално събитие и повече хора да посегнат към една добра книга и да я прочетат. Това е в основата на нашата фондация – как да направим литературните събития по-добри. Затова постоянно измисляме нови формати. Имаше седем микросъбития – пърформанс, разчупено четене с елементи на споделяне, селекция на музика и стихове. Всички тези усилия са свързани с това да заинтригуваме публиката."
Освен писател Видински е и музикант, затова идеята за синкретизма между изкуствата не му е чужда. Той вярва, че например музиката особено добре допълва поезията, защото усещането за ритъм и пауза е в основата и на двете изкуства. Сливането на различни медии и изкуства става все по-търсен ефект, но за събитието "Литературни срещи" то е запазена марка. По думите на Радева то никога не е самоцелно, защото идеята е авторите и техните текстове да бъдат представени по най-добър и атрактивен начин.
"Литературни срещи" предстоят през лятото и през есента тази година. Радева споделя, че лятното издание през юни ще е посветено на една нестандартна комбинация – литература и спорт. Спортът ще присъства не само като тема – очаква ни литературен маратон.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
