За потъналите праисторически селища, антични градове и кораби, за ценните богатства в Черно море, за подводната археология, популяризирането и опазването на световното подводно културно наследство в Черноморския регион – разговор в "Нашият ден" с д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, който може скоро да се превърне в средище за подводно културно наследство на ЮНЕСКО.
За възможността дейността на Центъра за подводна археология в Созопол да бъде утвърдена, развита и разширена до категория II, съгласно класификацията на ЮНЕСКО, д-р Прахов казва: "Ако това се случи, ще бъде признание за всички усилия, които е постигнал Центърът за подводна археология от създаването му до ден-днешен – усилия на плеяда от подводни археолози и общественици. Такива центрове под егидата на ЮНЕСКО има малко. Центърът ще отговаря за подводното културно наследство на Черноморския регион, всички черноморски страни, различни проекти и политики за опазване на това наследство."
Българският център е подал кандидатура за придобиване на международен статут на регионален център. В период от една година ЮНЕСКО ще направи проучване дали България е способна да обезпечи такъв център, за да изпълнява той своята регионална отговорност, пояснява д-р Прахов. Един от основните критерии институтът да бъде одобрен е да има утвърден и сериозен опит в опазването и проучването на подводното културно наследство. Центърът за подводна археология в Созопол притежава такъв опит, той е разпознаваем в сферата на световната подводна археология, заявява неговият директор. Българският център е сред първите създадени в света (1978). Оттогава насам той е реализирал редица проекти, свързани от проучване, опазване и популяризиране на подводното културно наследство. Взел е активно участие и в най-голямата морска експедиция в историята на световната подводна археология (2015-2018).
"Община Бургас прояви изключително ангажирано отношение към това предложение и желание на България да създаде такъв център и предложи да съдейства в предоставяне на инфраструктура, сграда, лаборатория. Освен това един важен проект на Министерство на културата е създаването на Център за изкуство и култура на о. Св. Кирик, където се намира някогашното Рибарско училище. На острова са намерени множество археологически обекти още от основаването на Аполония Понтика – там е бил храмовият център на античния град", казва д-р Прахов и допълва, че със спешни реставрационни мерки сградата на Рибарското училище на острова наистина може да бъде съживена.
"Един лъч светлина е, че тази година в бюджета са заложени средства за създаването на концепция за цялостното развитие на този център. Върху този проект ще стъпят всички проекти за консервация на сградите и реализирането на експозиции. Важно е Министерство на културата и правителството да направят всичко възможно, за да бъдат оползотворени тези средства и да бъде реализиран този проект", заявява гостът.
Д-р Прахов съобщава, че скоро ще бъдат започнати археологически проучвания в Созополския залив, богат на артефакти от Античността до ден-днешен. Културният пласт ще бъде с около 5 метра дълбочина – сериозно техническо и теренно предизвикателство, което е рядко срещано в световната подводна археология, по думите на госта. Ще бъдат изследвани и две праисторически селища – от Бронзова епоха и от Каменно-медната епоха – в които има запазени множество артефакти и конструкции. Планирано е недеструктивно проучване на Северното Черноморие, което все още представлява "бяло петно" на българската археологическа карта, но крие огромен потенциал, казва д-р Прахов.
Тепърва ще бъдат правени много археологически открития в Черно море, което е изпълнено с добре запазени образци от древността до днес. Покачването на морското ниво след последния ледников период и високият интензитет на седиментация, която покрива и опазва обектите, превръщат Черно море в съкровищница за световната подводна археология, обяснява д-р Прахов.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
