На 9 април т.г. в Дома на Европа в София се състоя международна кръгла маса със заглавие "Законът на Дафне: По-добра защита на журналистите от съдебен тормоз".
В рамките на кръглата маса бе представена новата Директива за защита на публично участващи лица от неоснователни и злоупотребяващи съдебни производства (дела-шамари, или SLAPP), приета в края на февруари от Европейския парламент. Тя е известна още като "Законът на Дафне", в памет на брутално убитата през 2017 г. малтийската разследваща журналистка Дафне Галиция, срещу която приживе са заведени над 40 SLAPP дела.
Организатори на срещата са Асоциацията на европейските журналисти, в партньорство с Програма "Достъп до информация" (ПДИ) и Коалицията срещу SLAPP делата в Европа (CASE).
Защо се смята, че директивата "Законът на Дафне" е историческа победа в борбата с делата-шамари? Кой е защитен и в кои случаи? И дали журналистическата общност най-после ще се опре на здрава система, изградена върху мерки за защита, даващи ѝ възможност необезпокоявано да изпълнява общественополезната си дейност?
Разговор в "Мрежата" с адв. Александър Кашъмов, директор на Програма "Достъп до информация".
Историческата победа
"Приемането на тази директива е историческа победа, тъй като последните десетилетия се засили натискът спрямо разследващите журналисти, гражданските активисти и неправителствените организации. Натиск, който да спре разследвания за корупция по високите етажи на властта – за нередности, за грешки и проблеми в управлението, както и опити, и акции да се заглуши гласът на инакомислещите, на критиците. Ето тези засилващи се тенденции, през последните 2-3 десетилетия, не трябваше да бъдат пренебрегвани. Ние сме свидетели, все повече и в България, както това се е случило, първо, в Северна Америка, после, в Западна Европа, на дела, в които огромни компании, имаме азбучни примери като Левинс срещу "Медиапул", АЕЦ "Козлодуй" срещу гражданката Наталия Станчева, повдигат искове за половин или един милион лева, заради това, че някой е извадил вярна информация, получена при това официално и по Закона за достъп до обществена информация. Просто на някого не е удобна тази документация да вижда бял свят. Ето заради това е толкова важна тази успешна инициатива, която премина през всички институции на ЕС и вече имаме приета директива. Разбира се, изстрадана много тежко от самата Дафне Галиция."
Мълчанието подпомага корупцията
"Рискът е насочен към журналистите или ръководителите на малки медии, които са свободни, които искат да оповестят на обществото важна информация. Има риск и за гражданските активисти, естествено. Ние не бива да забравяме, че и такива дела има у нас, дела които частни корпорации или политици, или бизнес представители, или държавни служители, което също е широко разпространено, особено когато говорим за малките места в България, а там е много по-трудно, защото разследващите журналисти са много по-малко, от друга страна, феодалната затвореност е много по-голяма, започват да водят дела срещу неудобната истина. Така че всичко това е изключително релевантно, защото, без да има свободен достъп до информацията, която искат да ни подадат журналисти и медии, неправителствени организации и активисти, които са извършили разследвания, без свободен обществен разговор, ние не можем да дебатираме недъзите на управлението и не можем да имаме по-добро управление. Напротив, мълчанието подпомага корупцията и краденето на обществени средства."
Какво предстои? Какви стъпки трябва да направят държавите членки, за да проработи "Законът на Дафне" и какви са сроковете това да се случи?
Как ще влезе тази директива в националната ни правна рамка можете да научите от звуковия файл.
Снимка – БГНЕС
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Димитър Димитров, Плевен: Съпругата ми почина преди 10 години. Наследници на нейната 1/2 от притежавания семеен апартамент са двете дъщери (на 23 и 25 години). Аз плащам дължимите данъци на Общината – децата никога не са плащали..
Стартира най-новата рубрика на юридическото предаване на БНР "Законът и Темида". Тя се нарича "Параграф семейство". Семейното право е много подценявано, а касае всички. В този момент то е в една много уязвима ситуация, защото има много законодателни инициативи, непрекъснато се развиват. В рубриката "Параграф семейство" ще стане дума за всичко, свързано..
Темата на деня е убийството на Чарли Кърк, което се превърна в пореден повод за поляризация в САЩ, а и у нас. Консервативният активист беше застрелян по време на лекция със студенти в Юта. Убиецът се издирва. Това е поредното политическо нападение в САЩ от общо 150 само от началото на годината. През юни американското общество беше разтърсено..
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
