Действителността, в която живеем, все повече прилича на политически и обществен цирк. Заобиколени сме от външни и вътрешни конфликтни точки, а информацията се излива хаотично. На този фон отговорността за настоящето не е само в ръцете на политиците – тя се полага и на обществото, и на медиите. В "Нашият ден" историкът и учен от Института за балканистика с Център по тракология на БАН д-р Евлоги Станчев прави опит да проясни слушателското съзнание в този хаос.
Д-р Станчев започва разговора с думите: "Преди всичко хората трябва да възприемат критично всяка информация, до която имат достъп. За съжаление дезинформацията се шири на практика необезпокоявано в България."
По думите на госта обществото трябва спешно да започне да се ориентира в взривоопасните събития, които го заобикалят – задача, в която главна отговорност носят медиите. Някои източници напълно умишлено се опитват да заблудят обществото и да всеят информационен смут, заявява д-р Станчев.
В нестабилната политическа ситуация, в която се намираме, избирателят е консуматор на информация, сред която трябва да отсява истината. Според д-р Станчев, освен че се намира в политическа криза, в геополитически, международен план България е заобиколена от горещи точки, войни и конфликти. Войната в Украйна, случилото се между Израел и "Хамас", ескалацията на ситуацията в Близкия изток са най-ярко изразените военни конфликти. По думите на д-р Станчев Балканите са пулсираща точка и нажежените настроения в Косово, Босна и Херцеговина и Република Сръбска са доказателство за това.
"Не живеем в ситуация, в която може да се създава правителство на мнозинството. И в Европа тенденцията е такава – ние сме европейска държава. Компромисът е неизбежен в едно демократично общество", апелира историкът.
Гостът отправя апел към журналистите да поемат отговорност за медийната и обществена грамотност на българите, за да развием като народ необходимия мисловен рефлекс. Д-р Станчев обръща внимание на това, че авторитарните, популистки гласове почти винаги се позовават на "народа" и това им носи легитимност. Ето защо те се борят срещу грамотно мислещото общество.
Историкът дава пример с директната руска пропаганда, която се разпространява у нас с някои локални специфики. Под сходна форма тя съществува и в Европа, и в САЩ, допълва гостът, според когото в българското общество настоящият разговор е силно закъснял. В началото на войната се е зародил публичен дебат, който бързо утихва за сметка на кремълската пропаганда, която придобива всеобхватен мащаб. По думите на историка е необходима решителност и готовност от страна на международните политически лидери. "Смятам, че след февруари 2022 година, когато Русия започна своята пълномащабна война, всеки един ден, в който не се прави достатъчно, е фатален", заявява д-р Станчев.
На телефонната линия на предаването се включва философът Станимир Панайотов, за да даде един по-общ, философски ракурс на разговора. По думите на Панайотов в човешкото битие времето всякога е нещо фатално – то е константа и не може да бъде спряно. Хората възприемат времето линейно и се страхуват от неговия естествен ход.
Според Панайотов държавата е място, което човек сам създава за себе си в съчетание с даденостите, които не може да промени. Философът заявява, че страхът е изначално закодиран в човека и е нещо здравословно. Панайотов е съгласен, че в днешно време виждаме как страховете на хората биват контролирани и използвани с политически цели.
Д-р Евлоги Станчев допълва, че макар и времето да изглежда линейно и независимо от човека, личната инициатива е задължителна, за да живеем в едно нормално време. Гостът припомня, че на знаковата дата в българската история – 99-годишнина от атентата в храм "Св. Неделя" – беше поруган гробът на патриарх Неофит. Според историка този акт и последвалата немощна обществена реакция са пример за класическа липса на инициатива в българското общество.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек трябва да загърби егото си, за да осъществи истински контакт. Така е и в превода. Едва когато проявиш готовност да не гледаш с лице към собственото си его, би могъл да вникнеш в нечий чужд свят и да го..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност, деновациите, тези технологични маловъведения, имат потенциал да влошат състоянието на обществото и да създадат застой в икономическото развитие. Разговорът с Леона Асланова, един от организаторите..
Антония Дончева и Стефан Караманов печелят вниманието на публиката, независимо от сцената, мястото или обкръжението. Двамата са с поне ход напред, с уважение и точна преценка за противника в играта. Като двойка в живота, бизнеса и творчеството – Антония и Стефан създават своя Замък за настолни игри и привличат отбрана публика. Последната познава..
Това издание на "Terra Култура" посвещаваме на спасителите на ежедневието – хората, чието мислене се простира отвъд удобството на безразличието. Един от тях е Георги Златинов , който е в основата на това с. Делчево да се превърне в най-чистото село, а Гоце Делчев – в най-чистия град. Усилията да организира почистването и залесяването на цели..
"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия. Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
