В утрешния 18 април в книжарниците влиза книгата "Планинските райони на България: Икономика и население". Тя представя детайлен анализ на социално-икономическото състояние на планинските общности в България. Автор на изследването е Димитър Събев.
По време на обсъждането си на изданието в ефира на "Нашият ден" Събев ясно изтъква, че общоприетата медийна представа за планинските райони като демографски пустини е далеч от реалността.
"Аз доказвам с безпристрастните данни на статистиката, че в демографско отношение планинските райони са по-стабилни от равнините. Завръщат се хора и това е един много отчетлив процес през последните години. Цитирам официални данни на Национални статистически институт, че за последните 12 години между 90 и 100 000 души са се изселили от град и са се заселили на село“, твърди той.
Въпреки предположенията, фактите показват, че има явен процес на обратна миграция, при който хората се изселват от градовете към селските и планински райони. Събев цитира официални статистически данни, които поддържат това твърдение, указвайки, че значителен брой хора са преместили живота си към планините в последните години.
В допълнение към демографското стабилност Събев разкрива и важната икономическа роля, която играят планинските райони. Вместо да бъдат описвани като области с ограничени икономически възможности, те на практика разполагат с разнообразен и промишлено развит сектор. Планинските райони на България не само притежават преработваща промишленост, но също така са дом на производства с висока добавена стойност, което ги прави важни играчи на европейската икономическа сцена.
"Също и икономиката на планинските райони далеч не е "малко овце, тютюн и златна мина": българските планини имат по-висок дял на преработващата промишленост от повечето европейски страни, включително и производства с висока добавена стойност", пише в описанието на изданието на страницата на издателството.
Според него е важно е да се подчертае, че привличането към живота в планините не се ограничава само до материални грижи. Въпреки трудностите, които може да предложи селският живот, хората все пак се насочват към планините в търсене на спокойствие, връзка с природата и чиста среда за живот. Така чрез анализа си Събев разкрива важността на планинските райони не само от икономическа, но и от социална и екологична перспектива.
В заключение статията подчертава необходимостта от комплексно изследване и подкрепа за развитието на планинските общности в България. Вместо да бъдат разглеждани като места на отчаяние и бедност, те трябва да бъдат разглеждани като места на потенциал и възможности, които изискват интелигентни и устойчиви стратегии за развитие.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български професионалисти, които живеят на друго място, а не там, където работят. Как Деян вижда бъдещето на обществото ни и на своето семейство, какво планира, полезен ли е животът "в балон", който е успял да..
На прага на новата учебна година – в каква посока ще поеме модернизацията на българското образование според зададените предложения за промени в проекта на Закон за предучилищното и училищно образование? В "Нашият ден" гост е Йорданка Фандъкова , бивш министър на образованието и член на комисията по образование в Народното събрание. Заявката на..
Сдружение "Приятели на морето" - Бургас е учредено, с цел да осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в постигане на развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, образованието, физическата култура и опазване на околната среда на Черноморското крайбрежие. За пореден път водолази от цялата страна се..
В рубриката "Лятото на ловеца и риболовеца" в "И рибар съм, и ловец съм" гостува една изключително интересна и колоритна личност – поетът Димитър Никифоров. Израснал край вировете на река Скът, той еднакво добре улавя и рибите, и римите, за което има доста какво да разкаже. Какво си казаха тримата с водещите Росен Мирчев и Асен Масларски..
Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..
За границите на изкуството, за смелостта да бъдеш себе си и за силата на музиката да лекува и провокира – разговор в "Нашият ден" с един артист, който..
Днес (на 8 септември) приключва "Буна 3" – третото издание Международния форум за съвременно изкуство. Най-голямата платформа за съвременно изкуство с..
В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
