По стъпките на творците в "Кварталът на писателите"

Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва подробна информация за 50 обекта, свързани с литературното минало на столицата от периода между Освобождението и края на Втората световна война. Сред тях са десетки домове и временни квартири на известни писатели, редакции на значими вестници и списания, както и емблематични бохемски заведения, събирали не един или двама прочути интелектуалци.

"Това е един жилищен квартал както сега, така и в миналото", казва авторът на текста в пътеводителя Виктор Топалов.

Кварталът е заключен между улиците "Граф Игнатиев" и "Алабин" и булевардите "Христо Ботев" и "Патриарх Евтимий". Пешеходният маршрут, описан подробно в книгата, започва от паметника на Патриарх Евтимий и завършва пред храма "Св. Георги", в близост до Петте кьошета.

"Това е точно центърът на София, в който няма административни сгради, съответно няма и много туристически забележителности, но има много обекти, които биха били интересни за нас, като хора, които живеем в този град. А и въобще за хората в България, защото в един период от 70-75 години това е мястото, на което можем да срещнем най-големите имена в българската литература", допълва още Топалов и обяснява:

"Това е бил краят на София и днешната улица "Хан Аспарух“ е била предпоследната улица на града в южна посока. Днес е една от най-желаните улици за живот. Но пък именно на "Хан Аспарух“ нещо интересно – това беше първата улица, която ми каза, че може би има нещо в този квартал. Още в края на 2019 година, когато правих този маршрут, посветен първоначално на кръга "Мисъл“, а по-късно вече и на всички писатели в този район, осъзнах, че на "Хан Аспарух“ са живели – или на нея, или в близост – някои от най-известните български творци. Като знаех за къщата музей на Никола Вапцаров, но постепенно разбрах, че там е бил домът на д-р Кръстев, на Петко Йорданов Тодоров от кръга "Мисъл“, Яворов е живял на "Раковски“, буквално на метри от "Хан Аспарух“. И си казах: "Как така само на една улица толкова много обекти? Да видим какво повече има!“. 

Тук влезе в голяма помощ книгата на Кирил Христов "Затрупана София“, която през 2019-а прочетох с огромен интерес, и така се запълниха още и още спирки. От тогава насам мога да кажа, че не съм спирал да се ровя, за да мога да открия всички най-интересни обекти. Те всъщност са много повече от 50, просто с редакторката Павлина Делчева-Вежинова избрахме само 50, защото е едно хубаво и представително число, а и защото си казахме, че ако ние добавяме още и още, няма да можем да спрем."

Пътеводителят представя най-емблематичните места в Квартала на писателите, като в него могат да бъдат открият и препратки към други адреси. Но ако обектите са 50, то истории са много и са представени под формата на маршрут – нещо, с което Виктор Топалов много се гордее, защото няма нито една улица, която да се повтаря.

"Винаги да ходим само напред и да обиколим целия Квартал на писателите, без да се връщаме по едни и същи улици и да видим 50 различни, отделни обекта, ходейки само в една посока", разкрива авторът.

Картата с начертания маршрут на обектите, както и всички авторски рисунки на творците и илюстрациите, свързани с живота на съответните автори или адреси, като например детайли от интериора на самите домове, са дело на Таня Минчева и Теодор Мирчев от Kontur Creative. Те използват и шрифт, който прилича на ръкопис и носи усещане за писателство, творчество и слово.

"Мога да гарантирам, че сме дали всичко от себе си, за да върнем читателите в духа на онова време, на стара София от черно-белите снимки", споделя Виктор Топалов.

В квартала, който той описва в пътеводителя след дългогодишна работа и целенасочени исторически изследвания, има няколко литературни музея – този на Никола Вапцаров, на Пейо Яворов, апартамента музей на Петко и Пенчо Славейкови, който е една възстановка на техния автентичен дом от площад "Славейков", както и самата администрация на Националния литературен музей.

Основната цел на Виктор Топалов и редакторката на книгата Павлина Делчева-Вежинова обаче е да представят самия живот в квартала.

"В книгата няма да откриете литературни анализи или изследвания, тъй като ние по-скоро се ровим в спомените, в достоверните книги, до които успяхме да се доберем с Павлина."

Двамата вадят от неизвестността факти от пожълтелите книги, използват архивни документи, карти и ръчни скици от края на XIX век и началото на 20-30-те години на XX век, тъй като идеята е и да се локализират с точност обектите, а не те да останат в словосъчетанието "на ъгъла".

"Макар книгата да не е за творчеството на тези творци, вярвам, че когато един човек се запознае с живота на твореца и разбере какво е чувствал, какво са мислили близките му за него, какъв е бил в най-откровената си съкровена среда, тогава вероятно би потърсил и част от творчеството му", казва още Виктор Топалов.

Целия разговор с него чуйте в звуковия файл.