Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още повече нерви. Срещам ви с режисьорa на филма – Якуб Пионтек.
Вие сте режисьор, не свирите на никакъв музикален инструмент. Но всеки в Полша, където сте роден, знае този конкурс. Какво ви вдъхнови да направите филма Пианофорте?
Точно така! Този конкурс в Полша се провежда на всеки пет години, нещо като футболно първенство. Хората обсъждат изпълненията на конкурса по улиците, в трамваите, в такситата. Ако кацнете във Варшава, летището носи името на Шопен. Така че, това е във вените ни, по някакъв начин. Гледах един документален филм от 1971 за конкурса Шопен и си помислих, че 50 години по-късно може би е добре да се върна там и да проверя какво се случва. Конкурсът е в три етапа и след първия, 50% от хората се връщат вкъщи. Това е наистина брутално от една страна. Но от друга, тези хора са получили възможност да стигнат до тук и със сигурност са по-зрели тръгвайки си, защото са наистина много млади.
На предварителния кръг се явяват 160 пианисти. След това остават 80, после 40 и накрая само десет стигат до финала. Как избрахте главните герои за вашия филм? Следвахте собствената си интуиция?
Започнахме търсенето на главните герои още преди конкурса. Помолих всички 160 пианисти да запишат кратко видео от дома си и да отговорят на няколко въпроса, за да ги опозная. Получих 150 видеоклипа. След това избрах 40-50, с които да направя онлайн разговор, беше по време на пандемията от Ковид. И така, когато пристигнаха във Варшава за предварителния кръг, разговарях с някои от тях за няколко часа, с други прекарах половин ден. Исках да видя как реагират пред камера. Реших, че трябва да се фокусирам върху процеса, а не върху това кои ще стигнат до финал. Разбира се, имаше малко математика, малко интуиция, но не ми беше цел да позная кои ще бъдат финалисти. Разказването на историите на пианистите по време на конкурса беше най-интересно за мен. След предварителния кръг, имахме няколко месеца, в които да стигнем до домовете на главните ни герои в Словения, Италия, Русия, Китай. Така се получи силна връзка между екипа и пианистите. Те ни допуснаха много близо до тях в домовете си, в последствие и на самия конкурс. Станахме свидетели на много емоционални моменти, напрежение, еуфория след слизане от сцената.
"Пианофорте", показва безпощадния натиск, пред който са изправени пианистите вътрешно и отвън. Някои от тях цял живот са чакали този шанс. Как снимахте филма, без да пречите на изпълнителите?
Приоритет бяха нашите герои, не искахме да попречим на изпълненията им, затова с операторите бяхме като нинджи. Някои от пианистите наистина се подготвят цял живот за конкурса Шопен, защото той може да промени живота им. С тях имахме прозрачни отношения, снимахме роднините, учителите им и станахме приятели. Прекарахме три седмици в залата на Варшавската филхармония по време на конкурса на Шопен. Това беше като ситуация със заложници, всички тези хора са близо в едно пространство. Така че, всички емоции и взаимоотношения се засилват по някакъв начин. Имаше един момент, в който един от пианистите ни каза "Добре, хора, сега трябва да си тръгвате. Искам да се концентрирам". С екипа ставахме невидими, защото не искахме да попречим на тези специални моменти за тях.
Ако вие сте в публиката, ще видите красивите рокли, костюми, усмивки и изпълнения. Но ние имахме превилегията да видим нещата отвътре – огромните усилия на участниците.
Чуйте целия разговор с Якуб Пионтек в звуковия файл.
Снимки: Darek Golik for Telemark / HBO Max
Никола Богомилов е едно от най-новите открития в класическия жанр на европейските музикални сцени. Младият пианист ще изнесе своя дебют на сцената на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" на 3 юни от 19 ч. в зала "България". Никола Богомилов вече има солидна биография зад гърба си, въпреки че е в началото на своя професионален..
Всъщност колекционирате ли история? Житейско-музикална? Като албум с лепящи се картинки. Там някъде са и родните групи "Ревю", "Тангра" и "Нова генерация". На първа страница. Те са култ, ако случайно не знаете! Заедно и поотделно. "Нова генерация" + "Тангра" + "Ревю" ще отбележат 60 години от рождението на емблематичния поет, музикант и изобщо..
Младата певица Дани Стойкова се изправя пред вълнуващото предизвикателство да издаде дебютния си музикален албум. Тя не само ври и кипи в музикалния свят като индивидуален артист, но и като музикален редактор в програма "Хоризонт" на Българското национално радио.
"Севилският бръснар" или закачливата, но и реалистична музикална комедия на Джоакино Росини се появява отново на сцената в ексцентричната постановка на режисьора Бартлет Шер в сезона на съботните матинета на "Метрополитън опера" – Ню Йорк на 31 май 2025 г. Мецосопраното Айгул Ахметшина, която триумфира миналия сезон като Кармен на Бизе, сега се..
1 юни Свири Националният симфоничен оркестър на РАИ с диригент Андрес Ороско-Естрада. 3.00 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), Концерт за виолончело в си минор, оп. 104. Солист: Пабло Ферандес (виолончело). 3.42 часа – традиционна каталунска, El cant dels ocells (Песента на птиците). Изпълнява Пабло Ферандес (виолончело). 3.46 часа – Рихард Щраус..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg