Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто години по-късно българското Народно събрание прие декларация в която се използва словосъчетанието "масово изтребление" вместо думата геноцид.
Как днес говорим за геноцида над арменския народ и какво пазят в родовата си памет потомците на арменците, намерили спасение в България – за това разговаряхме в последното издание на "Познати и непознати" с Вартануш Топакбашан, гл. редактор на в-к "Ереван".
В архива на предаването се пази и един вълнуващ разказ на пловдивската художничка Навард Апкарян, който показва, че извън политиката между арменци и турци може да съществува приятелство.
"Много примери има, които показват, че бихме могли да преодолеем политическите страсти по друг начин – казва Вартануш Топакбашан. Важно е как приемаме историята; важно е да имаме уважение към паметта и към хората, които са спасени защото някой им е подал ръка" Чуйте останалата част от разговора в звуковия файл.
Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
"Смятам, че художникът е наблюдател на заобикалящия го свят, който се опитва да анализира онова, което вижда. А ако наблюдаваш нещо дълго време, започваш..
В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
