"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
Въпросът може да се тълкува по различен начин – със сигурност претенциозният псевдонаучен стил, на който все още често се преподава в училищата ни и на който са написани учебниците, е трудно разбираем и отблъскващ за децата. За голяма част от българските ученици обаче той е буквален – те не разбират езика на училището, защото не говорят или слабо говорят езика на страната ни – българския.
Такъв е и случаят на ОУ "Христо Ботев" в село Левка. То има 150-годишна история и трудно настояще. Учениците са от 10 населени места, предимно от ромски и турски произход и социално уязвими семейства, за много от които образованието не е приоритет. Учителите полагат изключителни усилия да осигурят присъствието на децата в училище, организирано е целодневно обучение, подобрена е материалната среда. Има две подготвителни групи за деца от 4-годишна възраст, с учениците се работи допълнително, а в часовете се налага да се преподава на няколко "скорости" според степента на владеене на български език, разказва директорката на училището Петя Благоева.
Въпреки отдадеността, с която учителите се справят със сложната ситуация, те чувстват необходимост от специална подготовка и помагала за работа с ученици с различен майчин език. На тази потребност се отзовават преподавателите от катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.Те подготвят и предстои да предложат форма за обучение на учители, работят и по създаването на ресурси. От поредната среща с учители те за пореден път си дават сметка, че е нужна подкрепа чрез държавната политика за езиково подпомагане и вземането на социални мерки за задължителност на обучението, казва д-р Катрин Костова, гл.ас. в катедрата.
Неведнъж в предаването "За думите" сме обръщали внимание на огромния проблем с изучаването на български език от деца с различен майчин език и на необходимостта за него да се говори откровено, без тънки политически и лични сметки и да се работи последователно и отговорно на най-високо държавно равнище, защото той засяга всички нас, които искаме да имаме добро бъдеще в България. За момента за съжаление учителите и училищните екипи са оставени да се справят, както могат с минимална подкрепа и без ясна програма за действие.
Чуйте разговора с Петя Благоева, директорка на ОУ "Христо Ботев", с. Левка и д-р Катрин Костова, гл. ас. в катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
