"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
Въпросът може да се тълкува по различен начин – със сигурност претенциозният псевдонаучен стил, на който все още често се преподава в училищата ни и на който са написани учебниците, е трудно разбираем и отблъскващ за децата. За голяма част от българските ученици обаче той е буквален – те не разбират езика на училището, защото не говорят или слабо говорят езика на страната ни – българския.
Такъв е и случаят на ОУ "Христо Ботев" в село Левка. То има 150-годишна история и трудно настояще. Учениците са от 10 населени места, предимно от ромски и турски произход и социално уязвими семейства, за много от които образованието не е приоритет. Учителите полагат изключителни усилия да осигурят присъствието на децата в училище, организирано е целодневно обучение, подобрена е материалната среда. Има две подготвителни групи за деца от 4-годишна възраст, с учениците се работи допълнително, а в часовете се налага да се преподава на няколко "скорости" според степента на владеене на български език, разказва директорката на училището Петя Благоева.
Въпреки отдадеността, с която учителите се справят със сложната ситуация, те чувстват необходимост от специална подготовка и помагала за работа с ученици с различен майчин език. На тази потребност се отзовават преподавателите от катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.Те подготвят и предстои да предложат форма за обучение на учители, работят и по създаването на ресурси. От поредната среща с учители те за пореден път си дават сметка, че е нужна подкрепа чрез държавната политика за езиково подпомагане и вземането на социални мерки за задължителност на обучението, казва д-р Катрин Костова, гл.ас. в катедрата.
Неведнъж в предаването "За думите" сме обръщали внимание на огромния проблем с изучаването на български език от деца с различен майчин език и на необходимостта за него да се говори откровено, без тънки политически и лични сметки и да се работи последователно и отговорно на най-високо държавно равнище, защото той засяга всички нас, които искаме да имаме добро бъдеще в България. За момента за съжаление учителите и училищните екипи са оставени да се справят, както могат с минимална подкрепа и без ясна програма за действие.
Чуйте разговора с Петя Благоева, директорка на ОУ "Христо Ботев", с. Левка и д-р Катрин Костова, гл. ас. в катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в края на XIX и началото на XX век. Инсталацията е реализирана по проект "Мултимедийна инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", финансиран от Национален фонд "Култура". Историческият музей в Стрелча ни..
Казват, че първите 7 години са определящи за възпитанието на човека, а какво е значението на първите 130 за едно списание? За това и за още куп други важни неща водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски разпитаха своите гости от списание "Лов и риболов" Калин Първанов, главен редактор, Христина Симеонова, зам.-главен..
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg