За иновациите и неслучилите се проекти в областта на здравеопазването и за здравето като изконна човешка ценност – разговор в "Нашият ден" с д-р Антония Първанова, бивш евродепутат с дългогодишен политически опит в сферата.
В своята кариера на евродепутат д-р Първанова е координатор в комисията на Европейския парламент по правата на жените и равенството между половете (FEMM). Автор е на първото европейско законодателство за защита на правата на пациентите, както и на първото европейско законодателство за защита на жените и децата, станали жертви на насилие. Д-р Първанова е вицепрезидент на борда на директорите на най-голямата мрежа на жени лидери в Европа, основател на Факултета по обществено здраве и здравен мениджмънт към ВМА - София и създател на Фонд "Асистирана репродукция".
Към момента д-р Антония Първанова е управител на Центъра по регенеративна медицина и дълголетие "Оксилайф" (OxyLife). По думите на госта Центърът предлага стандарт за иновации в превенцията на тежки хронични заболявания, така че инвалидизацията да бъде отложена възможно най-много в житейски план.
"Когато човек е във физическа и психоемоционална удовлетвореност и може да изпълнява своите функции, да е активен, да има възможност да се грижи за себе си, да си осигурява финансов ресурс и да има активни социални контакти – това е да си здрав", заявява д-р Първанова.
По отношение на българската здравна система специалистът се затруднява в преценката кой е по-болен – българският пациент или българският политик. "Здравеопазването в България страда от редица дефицити и дефекти и те не са присъщи на модела, тъй като подобен на нашия модел има в много страни по света", казва гостът и дава пример с Тайланд, където здравноосигурителната система е същата, но пациентите получават възможно най-качествено обслужване.
По думите на д-р Първанова в българското здравеопазване в годините са въвеждани множество корекции, доминирани от лобистки практики. В дългосрочен план тези дефекти започват да проявяват своя ефект върху здравето на хората, като най-много са пострадали достъпът и качеството, смята гостът.
Дисбаланс се открива във всеки аспект на здравеопазването у нас – в наличието и качеството на медицински кадри, в апаратурата и иновациите, в комуникацията и обслужването – всичко това се дължи на лошо управление, заявява д-р Първанова. За нея е необяснимо защо частната инвестиция за създаване на многопрофилна болница "Мама и аз" е в застой. По думите на д-р Първанова активен план за изграждането на болницата има от цели 22 години – това са около 8000 работни дни. Въпреки това няма дискусия как ще функционира тази болница, как ще бъдат ползвани нейните услуги и какви международни възможности ще открива тя за пациентите в нужда.
Според д-р Първанова е наложително да има общи европейски регулации в областта на здравеопазването. "Не може да имаме една общност, в която има свободно движение на капитали, на бизнеси, на определени права, и здравеопазването да е изключено от тези права. Ако няма здраве, няма нищо, затова трябва този дебат да се състои", заявява бившият евродепутат. Гостът акцентира върху това, че в последните два мандата на Европейския парламент депутатите не са поели инициатива за обществени политики в тази посока. Д-р Първанова изразява мнение, че ЕС насочва повечето си усилия и ресурси към решаването на сериозните конфликти в други региони, но по този начин нашите пари не работят за нашето благо.
Д-р Първанова завършва разговора с думите: "Имам една мечта – да видя здравеопазването в Европа като част от европейската политика. Това е изконна ценност и право на всеки един от нас."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Вече 13 години Българското национално радио – Бургас развива своята дейност и е неизменна част от медийния и културен живот на Южното Черноморие. Рожденият ден на регионалната радиостанция беше отбелязан със специално събитие – изложба на картини с кауза, под надслов "Магията на пленерната живопис – морето ". Изложба на картини с кауза и на ретро..
В ефира на предаването Lege Artis доц. Росен Калпачки – ръководител на най-големия център за лечение на инсулти в Университетската болница в София – постави акцент върху един често пренебрегван, но изключително важен аспект от лечението на мозъчните инсулти: рехабилитацията и продължителните грижи за пациентите. "Колкото и да се борим за добра..
Споменът за три изключителни личности от рода на д-р Мона Каушик застават в центъра на ефирната среща в "Семейно радио". Фолклорист, културолог, писател и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", Мона се ражда в брахманско семейство в Индия, което свързва по съдбовен начин живота си с България. Баща ѝ проф. Рам Кришна Каушик остава завинаги..
Възрастните хора и достойната грижа за тях – от законодателните разпоредби и медицинския протокол до социалния ангажимент – темата коментира в Lege Artis д-р Мила Петрова , председател на УС на Българската асоциация по медицинска онкология. По думите на д-р Петрова по отношение на палеативните грижи за пациенти със солидни тумори страната ни..
Младите медици, които организираха националните протести под надслов "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Едно от предложенията, с които протестиращите са съгласни, е за допълнително заплащане на..
Да оценяваш работата на колеги, при условие че изкуството винаги се оценява субективно, е отговорност, смята актрисата Ели Скорчева, която беше председател..
Галеристката и куратор Веселина Сариева, създател на Пловдивската галерия Sarieva и на частната колекция със съвременно българско изкуство с DOT..
Неотдавна в Софийския университет Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма организира изложба и конференция на тема Таш Тепелер. В превод това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
