Българското, китайското и френското се пресичат в житейското и творческо ДНК на художника Феникс Върбанов, роден от легендарната любов на художника Марин Върбанов (Ван Ман) с китайката Сун Куей. Тази вечер в галерия "Аросита" от 18 ч. художникът ще открие изложбата "Мъртво течение". За първите творчески искри, живота между три култури и изкуството като хармония и мир – разговор с Феникс Върбанов в "Нашият ден".
Феникс Върбанов разказва как през 50-те години младият български художник Марин Върбанов среща студентката Сун в Пекинската художествена академия. Така започва любовната история, която трябва да преживее много перипетии и да получи признание от най-високите етажи на властта в Китайската народна република, за да просъществува. Сун връзвала косата си на две плитки, за да даде знак на любимия си, че могат да се срещнат, а писма влюбените си разменяли чрез пощенската кутия на едно дърво. Тези истории, които звучат като романтична приказка, от най-ранна възраст формират емоционалния свят на Феникс Върбанов.
Художникът споделя, че творческата искра в него се запалва във Франция. "Може би благодарение на майка ми и баща ми прорисувах, тъй като имах възможността да отида в Париж 70-те години. Те ми дадоха този шанс да се сблъскам с артсцената в Париж, която беше изключително съвременна и интересна тогава", разказва Върбанов, който е учил и в академията по изящни изкуства Ханджоу, където овладява китайската техника за работа с туш върху хартия.
Детството си Върбанов прекарва, заобиколен от градската бохема на София, която обичала да се събира в дома на родителите му. Художникът си спомня, че майка му и баща му са се движели усилено напред и са се допълвали като двойка творци. Марин Върбанов е бил гобленист – новатор в текстилната техника. "Той беше изцяло потънал в океана на изкуството, където работеше денонощно. Това запали в мен тази искра да бъда художник", спомня си твворецът. Майката на Феникс Върбанов също го подкрепя усилено, като дори организира първата му изложба в Пекин – една от първите чуждестранни изложби в посткомунистически Китай.
Културните пластове на своето битие Върбанов обобщава с думите: "Взех китайската техника, като изразно средство, и българската духовност, която ме кара да творя безкористно. Всичко това правя в Париж – един град, където се чувствам космополит и където артсцената е невероятна."
За изложбата "Мъртво течение", чието откриване предстои днес, Върбанов казва: "Мъртво течение е хубава тема, защото под повърхността на нещата има много емоции, сблъсъци с реалността, космоси, които са движение – неща, които се усещат от един зрител, гледащ тези, на пръв поглед спокойни, работи. Когато гледаме със съзерцание нещата, разбираме, че всичко е и трябва да бъде в движение."
Върбанов признава, че творчеството му е сблъсък на емоции и култури, както и стремеж към хармонията на ин и ян. "В този безкрай всички търсим своето място в голямата човешка авантюра", заявява художникът.
Китайската хартия често е изразно средство в творчеството на Върбанов, както и черният и червеният цвят. Творбите на художника не са безучастни в социален и политически контекст. "Изкуството е може би най-силното желание да се прекрати всякакъв конфликт и сблъсък на цивилизации, който изригва и води до война. Чрез него бих искал да постигна миролюбива хармония, която да донесе любов между хората. Странното е, че изкуството е по-висше от политиката. Политиката се занимава с житейските проблеми и битието, а изкуството възвисява човешкото", казва Феникс Върбанов и отправя призив към мъдрост, съзерцание и отваряне на сетивата за един по-красив свят.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В редакция "Хумор и сатира" обикновено се доверяваме на родното, особено за кулинарията, но за заплетени, дългогодишни проблеми не бихме отхвърлили и чуждестранни решения. Например за някои заплетени, дългогодишни проблеми в съдебната система решението може би ще открием зад океана. Подробности и указания в неделя веднага след новините в 18 часа, за..
Румен Рачев представя днес в галерия "Червеното пони" експозиция от 16 живописни платна . Те са изпъстрени с характерната за него естетика, с типичните музикални и фигурални композиции и пейзажи. Негов възторжен почитател е Найджъл Кенеди . През 2000 г. Румен Рачев оформя обложката на диска му, с който музикантът печели музикалната награда..
Хилда Казасян е новият носител на Наградата "Аполон Токсофорос" на Празниците на изкуствата "Аполония" – 41-во издание. На 29 август в Амфитеатър "Аполония", Созопол, Празниците на изкуствата започват с грандиозен концерт на Биг бенда на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" с диригент Михаил Йосифов. Талантливите млади музиканти ще..
В столицата предстои да се появи ново пространство, което обещава да промени начина, по който възприемаме изкуството. През септември в София ще отвори врати "Видение" – първият имерсивен артцентър, създаден от Владислав Илиев и Михаил Илиев. Идеята зад "Видение" е зрителят да не бъде просто наблюдател, а активен участник в свят от светлина,..
Представяме една изложба на утвърдено име в света на изкуството – художникът Гриша Кубратов. Той подреди свои платна в Художествена галерия – Русе. От 29 август можете да разгледате изложбата "На един градус от еклиптиката" . В нея ще откриете синтез между абстракция и символика – птици, змии, спирали и дървета, превърнати в знаци и архетипи . Те..
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и..
Проф. Андроника Мартонова, специалистка по история и теория на киното, университетска преподавателка, зам.-директорка на Института за изследване на..
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
