Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.
Своите проучвания Гацин ще представи в специална изложба, която ще бъде открита на 1-ви ноември в Националния антропологичен музей. В нея той ще покаже родословни дървета, родови фотографии, различни предмети от бита, които са предавани от поколения на поколения, като всяко име, предмет и родословно дърво ще носят свой код на идентичност и така ще могат да се откриват общите белези. Изложбата, според автора, ще подпомогне всеки да проучи собствената си родова история.
"През последните години се наблюдава едно унифициране, заличаване, по-малко интерес към наследствеността, но това е световен процес, а не само български, уточни Гацин. Трудно е днес на децата да се обясни необходимостта от познание за миналото и родословието – и въпреки това аз съм оптимист и мисля, че информацията ще бъде съхранена за поколенията", категоричен е културологът.
Като новите технологии, според него, дори могат да бъдат в полза на обработката и съхранението на събраната информация и данни. "В българския фолклор, традиции и обредност всеки един празник, съхранява българското, като по този начин се съхранява и идентичността ни", разяснява Гацин. Като пример той посочва традиционни български фамилии, в чиито имена се съдържа и занаятът, който практикуват.
На 18-и май в Нощта на музеите Росен Гацин организира специално ателие по родословие. "Моята цел е да спечеля младите за нашата кауза", споделя гл. ас. Росен Гацин. Подготвил е специални бланки и схеми за деца, в които подрастващите могат с помощта на родителите си да напишат името си, както и тези на своите родители, баби и дядовци, и това ще възбуди интереса на всеки посетител. Самите събития, посветени на Нощта на музеите, се провеждат в Музея по антропология към БАН и започват в 18.00 часа, уточнява културологът.
Целия разговор на Ани Костова с Росен Гацин в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – личен архив
При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на римски отбранителни съоръжения от I век след Христа, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" на БНР ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Владислав Живков от Националния археологически..
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
"Сякаш все повече ми се мълчи", казва Станислава Станоева в интервю на Антония Апостолова с нея. Вероятно желанието да не говори е част от нещата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
