Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието.
Основите на европейската лингвистична география са поставени през 1876 г. с германския езиков атлас на Георг Венкер и по-късно с атласа на френските говори на Жул Жилиерон.
"Ние многократно сме надскочили тази традиция, защото в областта на българската лингвистична география имаме едни колосални трудове, които са свързани с Българския диалектен атлас, обобщаващ том. Там ние сме заложили на ареалния подход, т.е. след като са изследвани хиляди селища от лингвогеографи, от диалектолози и е събран материалът и е класифициран, след това върху картата на цялата българска езикова територия, казвам го неслучайно, защото тя обхваща Мизия, Тракия и Македония, т.е. навсякъде, където се говорят български диалекти независимо, че излизаме извън държавните граници, правим го само езиково, могат наистина да се видят ареали в крайния Югозапад да речем в Корчанско, днешна Албания, как кореспондират с някои ареали в Югоизтока в Странджанско например. И е много експлицитен Българският диалектен атлас, много четивен, той има, ако щете, и цветова символика – в топлите цветове, гамата на червеното, са илюстрирани най-архаичните явления, тия които имат старобългарски прототип и причина, а пък в гамата на сините цветове са по-новите. Така че изключително информативен, много подробен е Българският диалектен атлас…", казва проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език.
Проф. Кочева гостува в предаването "За думите" скоро след завръщането си от Краков, Полша, където преподава курс по Основи на лингвистичната география на студенти от магистърска степен в Института по езикознание на Ягелонския университет. Проф. Кочева разказва за университета и студентите си и споделя впечатления за положението на българистиката в Полша.
Чуйте интервюто в звуковия файл.
Снимка – БГНЕС и Институт за български език
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
