Писателят и учител Милен Хальов написа продължение на фентъзи романа си "Общежитие за чудовища". Година след началото на историята вече е налице втората част на фантастичното приключение. Тя разказва за "Мракът на вампира" и запраща читателите от сърцето на винаги разноликия Студентски град към дълбоките гори на мистичните Родопи.
Според автора с този жанр в литература ние всъщност бягаме от действителността, почиваме си от нея.
"Всяко едно ходене към изкуството – било то кино, било то книга – си е някаква форма на бягство. Особено когато толкова много разчиташ на фантастичното, още повече, когато отидеш и към ужаса. Измисленият хорър, измислените чудовища те спасяват от реалния ужас, от нещата, които не можеш да напълниш със смисъл, които те плашат истински. В една книга чудовищата могат да бъдат победени, ако ли пък не – тяхната победа може да бъде използвана за някаква назидателна история. Можеш да изсмучеш смисъл от това нещо, така че при всички положения е някакво бягство. Надявам се да е здравословен тип бягство", каза той в "Артефир".
За самия автор писането на подобен тип истории също е начин да се спаси от действителността.
Хальов е на мнение, че е въпрос на драматургия дали доброто и злото ще се срещнат в един персонаж. Интересно е обаче дали клишето на жанра фентъзи може да го понесе.
"Искаше ми се в "Общежитие за чудовища", особено във втората част – допълва писателят – да има герои, които наистина да са злодеи. Да може да обичаш, да го мразиш този персонаж, това също е много ценно. Нещо като в стара приказка от Disney."
Във фентъзи романа на Милен Хальов четем за Теа – момичето, което живее в общежитието за чудовища. Тя губи всичко, когато древното обиталище, в което битува, е превзето от жесток хилядолетен вампир. За да спаси близките си, Теа неохотно приема да се подчини на новия господар. Нито за миг обаче не спира да търси изход. Оказва се и че единственият ѝ шанс е да се обърне за помощ към онези, които я предават.
"За Теа общежитието е нейният дом и тя е готова да го брани с цената на всичко. От тази гледна точка всеки човек има някаква такава идея в себе си или нещо, което е готов да защитава. По отношение на мрака също – аз не правя някакво огромно откритие с това, че всеки носи мрака в себе си. Интересното там е, че това общежитие за чудовища всъщност съдържа едни необикновени създания, които не са непременно чудовища. Аз така съм ги кръстил и може би светът така ще погледне на тях, но те носят в себе си своите първични инстинкти, които ги правят страшни и всъщност не са зверове. Теа има право да ги защитава и да иска ги предпази от външния свят, от бедите и ловците на чудовища. Мисля, че с Теа могат да се окачествят много хора", обяснява авторът.
По негови думи, когато четем "Общежитие за чудовища 2: Мракът на вампира", у нас може да се пробуди една по-мечтателска, невинна и юнашка същност, защото приключенията, през които Теа преминава и конфликтите, с които се сблъсква, няма как да не говорят на тази част у човека. Книгата всъщност има способността да задоволява определен настоящ читателски нагон, но може да събуди и носталгия. Темите за вярата обаче са тези, които създават дълбочина.
"Много е странно, когато си говорим за Студентски град, за партитата, за чудовищата в блока и за този на пръв поглед абсурден сюжет и сблъсък, всъщност от него да изкараш теми за вярата и за това как тя наистина може да те спаси или да те унищожи. За мен това е нишката, която най-вероятно има дълбочината, заради която си заслужава да се върнеш към книгата един ден", казва още Милен Хальов.
А какво е мястото на Родопите в цялата тази фентъзи история – чуйте в звуковия файл.
"Общежитие за чудовища 2: Мракът на вампира" имаше официална премиера в софийския Tarantino Live Club, който се превърна в сборище на вампири, върколаци, вещици и всякакви други необикновени създания, а гласа на Теа съживи актрисата Неда Спасова.
Снимки: ФС на Милен Хальов, ciela.booksДо 16 октомври в галерия "България" на Българския културен институт - Рим може да бъде разгледана изложбата Viva l’Accademia, която представя селекция от творби на преподаватели от Националната художествена академия в различни направления на визуалното изкуство – живопис, графика, скулптура, плакат, илюстрация, текстил, керамика, дигитални изкуства и..
Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици. Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а..
Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата..
Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg