Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Когато лекарите станаха писатели...

4
Д-р Фани Цуракова
Снимка: Кирил Чобанов

Перифразата на известния роман, в който се говори предимно за зъболекари и импресионисти, ни послужи за сюжет в дискусията с д-р Фани Цуракова. Популярна като психиатър, лекар и писател д-р Цуракова направи своеобразен лиезон (често използван в психиатричната практика метод) между изкуството да пишеш и да лекуваш. Нашият гост умело свърза лекарските специалности и умението на колегите ѝ от различните съсловия да творят. Кога и защо бе учреден Клуб на писателите-лекари, колко медицина има в литературата и... обратно? Говорихме и за участието на България в работата на световните форуми на лекарите-писатели, художници, драматурзи, сценаристи, творци в една или друга област.


Особен раздел в минутите на съботното издание "За здравето" отделихме на домакинството на нашата страна на международен конгрес на лекарите-писатели. Организацията, очакванията и смисъла на тази проява в средата на месец септември, бе коментирана в ефир и от ревматолога проф. Златимир Коларов. Той направи обобщен анализ на потребностите от творчески изяви на лекарите, преуморени в своите всекидневни грижи и отговорности. И направи кавалерски жест към д-р Фани Цуракова, като изтъкна нейните заслуги за работата ѝ като дългогодишен председател на Клуба. Бяха споменати и първосъздателите и тяхната незабравима роля през годините: д-р Любен Станев и д-р Христо Ганов.

Проф. Боряна Делийска

Още една творческа натура взе "телефонно" участие в здравното издание на националната радиопрограма”Христо Ботев" – проф. Боряна Делийска. Открихме опитния нефролог в южна Италия, където "Слънцето грее еднакво за всички... ". Тя отговори на въпроса: писане или рисуване? Оказа се, че напоследък проф. Делийска се е "сближила" повече с четката, отколкото с перото. И в стила ѝ на художник прекрасно са съчетани светлината, хармонията и красивите багри.

В структурата на цялото предаване "За здравето", разбира се, бе вплетена и "медицинската" нишка – говорихме предимно за психиатрия, но и за ревматология, нефрология и за съпътстващите лечения и терапии.


Следващата ни среща навръх 1 юни ще бъде посветена на детското здраве. Очакваме експертното участие на проф. Владимир Пилософ – почетен председател на Българската педиатрична асоциация, и на професора по детска неврология Венета Божинова.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05