Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Емилиян Станев (видео)

| обновено на 30.05.24 в 11:01

"Колкото по-гъста е тъмнината, толкова по-силна трябва да е светлината, за да я разпръсне." Тези думи на Емилиян Станев в романа "Антихрист" ни напомнят за мощта на светлината и надеждата, дори в най-тъмните времена. Днес си спомняме за великия български писател по повод Деня на Св. Емилия.

Емилиян Станев, роден през 1907 г. във Велико Търново, преминава детството си под знака на три войни, които оставят дълбоки белези върху неговата личност и творчество. 

През 1922 г. семейството му се премества в Елена, където той учи до 10-и клас. Според самия писател местният говор в град Елена му помага да усвои ритъма на българската реч, който придава красота и сила на словото му.

Станев изпитва дълбока любов и привързаност към природата, което се отразява в неговите анималистични разкази, с които започва литературния си път. Творчеството му е изключително разнообразно, включвайки социална и философска проза, исторически романи и повести. Друга забележителна мисъл на Станев гласи: "Правото да лъжат имат само тези, които лъжат красиво".

Сред най-значимите му книги са "Примамливи блясъци" (1938), "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948), "Крадецът на праскови" (1948), "Иван Кондарев" (1958-1964), "Легенда за Сибин, преславският княз" (1968), "Антихрист" (1970), "Търновската царица" (1974) и много други. Той също така е автор на книги за деца и юноши, като "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950) и "Чернишка" (1950).

Емилиян Станев умира на 15 март 1979 г. в София, оставяйки зад себе си литературно наследство, което продължава да вдъхновява и днес. Неговите думи и творби са светлина, която разпръсва мрака и показва пътя към красотата и истината.

Чуйте коментара в звуковия файл и какво казва приживе Йордан Радичков за писателя. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова
ВИЖТЕ ОЩЕ

За птиците – с любов

Малко след втория за годината Световен ден на мигриращите птици (World Migratory Bird Day), проведен под мотото "Създаване на градове и общности, благоприятни за птиците", водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски потърсиха актуална информация за птиците и най-вече за хората, които се грижат за тях от Стойчо Стойчев и Димитър..

публикувано на 27.10.25 в 15:15
Ана-Мария Кръстева с пастор Николай Вълчев и Любомира Вълчева (отляво на дясно)

Реформацията

На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата църква е все още най-влиятелната сила в Европа – духовна, политическа и икономическа. В този период се ражда Реформацията.  Католическата църква по онова време е станала изключително богата и..

публикувано на 27.10.25 в 11:15
Кадър от награждаването

"Хижа на годината" 2025: Тенденции в планинския туризъм и хижарското дело

В "Нашият ден" гостува Венцислав Венев, председател на Български туристически съюз. Говорим за развитието на хижарското дело у нас след инициативата "Хижа на годината 2025", тенденциите в отношението на туристите към планинските подслони, новите предизвикателства пред БТС, възраждането на хижи в различни райони на страната, както и за участието на..

публикувано на 27.10.25 в 10:50
Илюстративна снимка

Децата в риск: Чия е отговорността, когато училището и семейството се провалят

Темата в "Нашият ден" са децата в риск. След трагичния случай с убийството на 15-годишно момче от негов връстник в софийски търговски център, задаваме въпроса – как се възпитават онези деца, които живеят в бедност, в изолация или в семейства, които сами имат нужда от помощ? Кой носи отговорността, когато училището и семейството не успяват. Може ли..

публикувано на 27.10.25 в 09:41

Чиста храна

Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..

публикувано на 26.10.25 в 10:21