Виена е второто по големина немскоезично селище след Берлин. Австрийската столица е известна като Град на музиката, заради стълпотворението от именити композитори, творили там и в чест на забележителната Щатсопера.
Корените на предците на Виена се губят в ранните келтски и римски селища, които се трансформират в средновековен и бароков град. Така че определено има какво да се види и в архитектурно отношение. Да, почти всеки е ходил и може би затова всеки си има "своя" Виена.
Пресните си и обогатени впечатления споделя Весел Цанков, отговорен редактор на редакция "Хумор и сатира" в програма "Христо Ботев" на БНР, пък вие си сверявайте спомените и усещанията си.
И ще се уверите защо Виена в продължение на няколко години оглавява класацията "Най-добър град за живеене" и привлича над седем милиона туристи годишно.
Австрийската столица е и градът чиито кафенета са вписани в съкровищницата на ЮНЕСКО. Но не самата напитка прави изживяването толкова специално, колкото потопяването и сливането с атмосферата на една вековна традиция.
Легенди и исторически факти се преплитат в зараждането на този социален феномен. Един от най разпространените митове твърди, че в края на втората турската обсада на Виена (от 14 юли до 12 септември 1683 г.), полският шпионин Георг Франц Колшицки, получил за своите заслуги към кайзерачували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска дейност.
Начетеният войник бързо измислил как да се възползва от оказаната му чест и отворил първото виенско кафене, в близост до катедралата "Свети Стефан". Понеже кафявата течност била прекалено горчива за вкуса на изисканите виенчани, той решил да я смеси с мляко и захар и така се родил и първият виенски меланж.
Весел Цанков не само е посетил доволно количество кафенета, ами е изкачил 434-те стъпала до върха на кулата на църквата "Свети Стефан" и си е запазил втората камбанария за следващо посещение.
Признавам, че при многочислените ми ходения във Виена, не съм стигнала до костницата на Хабсбургите, а само до тяхната съкровищница, за която съм разказвала в "Покана за пътуване". Весел Цанков ми даде още един повод да отскоча до Австрия. Виена е като пъзел със скрити картинки – колкото и пъти да я посети човек, винаги открива по нещо ново за себе си. Моят събеседник си е запазил изненади и за следващия път.
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
"Тези нови картини са среща със собственото достойнство и несрета, сила и безсилие, мрачно предчувствие и духовна осветеност. Те са среща на собствената..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
