Варна за поредна година е театър, а причината е 32-рото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Над 40 събития са включени в неговата програма. Това са 29 от най-добрите театрални спектакли за изминалия сезон, както и впечатляващи международни постановки. Те ще могат да бъдат гледани на живо, на киноекран и онлайн. Програмата предлага и традиционните дискусионни срещи, в които големи имена от театралната сцена обсъждат важни за средата теми.
12 представления са избрани в българската селекция, сред които са отличените вече с наградата "Икар" спектакли като "Хага" от Саша Денисова с режисьор Галин Стоев (Народен театър "Иван Вазов"), "Странна случка с куче през нощта" по световния бестселър на Марк Хадън с режисьор Боян Иванов (Драматичен театър – Русе), "О, щастливи дни" от Бекет с режисьор Маргарита Младенова (Театрална работилница "Сфумато"),"Арт" от Ясмина Реза с режисьор Владислав Стоименов(Младежки театър "Николай Бинев") и премиерите от тази година като "Племе" от Нина Рейн на режисьора Зафир Раджаб (Театър "Българска армия"),"Формата на нещата" от Нийл Лабют на Максима Боева(Драматичен театър - Варна) и шекспировата трагедия "Ромео и Жулиета" на режисьора Стайко Мурджев (Драматичен театър - Пловдив).
32-рото издание на "Варненско лято" откри моноспектакълът "Великденско вино". Публиката в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" гледа Владо Пенев в ролята на поп Кръстьо Никифоров, обявен за предателя на Левски. Драматург на постановката на Народния театър е Константин Илиев, а сценограф - Павел Койчев.
Фестивалът отново предлага разнообразие от театрални форми, от смесица между театър и музика, театър и танц, актуални български и чуждестранни спектакли, най-доброто всъщност от българската театрала сцена през изминалия сезон. Както казва директорът на този празник на театъра проф. Николай Йорданов: "Варненско лято" е един калейдоскоп, който се опитва да обхване преди всичко актуалността на театралната сцена.
"Ние идваме в една среда, която е изградила своя естетически вкус, ние трябва да се съобразим с него, но в същото време да предложим нови неща. Нови автори, които при всички положения трябва да бъдат възприети от публиката, и да - наистина много внимателно балансираме между по-традиционната представа за театър и съвсем иновативни форми."
Затова и се наблюдава силно присъствие на театъра на актьора в изданието на театралния фестивал за 2024 година.
"Видяхме няколко много силни постановки тази година, в които актьорът е основно действащо лице. Нещо повече, ето спектакъла на Елена Телбис – тя дори работи без режисьор. Работи с консултант, актрисата Светлана Янчева, която пък прави една чудесна роля в "О, щастливи дни" по Бекет - обясни проф. Йорданов. - Ако погледнем в другите спектакли, също има такъв тип монологични, силни присъствия на актьорите. Това ни водеше като основен аргумент при избора, който направихме. Мислим, че когато ги съберем на едно място тези спектакли, самият сбор говори сам по себе си и това вече формира някаква тенденция."
В селекцията на фестивала са и моноспектаклите "Пистолет в торнадо" на Весела Бабинова, с който актрисата спечели "Икар" 2024 за водеща женска роля, "Нашенец" на Мариус Куркински, "Луцифер" на Боян Арсов, както и "Боже мой" на Христо Мутафчиев. Публиката на "Варненско лято" може да гледа и авторския спектакъл на Ласло Гьондьор "Моят славен живот с баба", в който младият унгарски актьор, автор и режисьор представя трогателна история за времето, прекарано в изолация с неговата 97-годишна баба по време на ковид пандемията.
Големи теми, актуални и значими за съвременното общество, засягат представленията в програмата на тазгодишното "Варненско лято". Пример за това е и постановката "Племе".
"Племе" е един интересен спектакъл от авторката Нина Рейн, на един млад режисьор – Зафир Раджаб, който прави една много интересна стъпка в театъра според мен – каза още директорът на "Варненско лято" проф. Николай Йорданов. – Спектакъл, който показва актьорите от Военния театър в една различна светлина, в една на пръв поглед банална семейна драма, но зад това се крият много сложни взаимоотношения, решаващи въпроси за човека днес: до каква стенен ние, когато дори общуваме заедно, всъщност можем да изградим една общност; до каква степен не сме затворени в нашите собствени балони, в собствените си представи за самодостатъчност и изключителност? Смятам, че зрителите, които ще видят "Племе", ще останат респектирани по какъв интересен начин могат да се поставят такъв тип актуални теми на нашето живеене. Изобщо ние сме се опитали да подчиним селекцията и на тази тематична линия, която я определяме най-общо като най-актуалните въпроси на нашето време."
Това е причината една от теоретичните дискусии в рамките на 32-рото издание на театралния фестивал да бъде посветена на съвременната цензура.
"Могат да се направят паралели с отминали времена, но за нас е много интересно как в съвременното теоретично общество също могат да съществуват форми на цензура. Какви са те, по какъв начин днес можем да мислим за цензурата – както преди ли или по друг начин? Има сложни механизми, които предопределят нашите избори", твърди проф. Йорданов.
Важен беше и разговорът "За театъра на режисьора Иван Станев":
"Всяка година се опитваме в рамките на фестивала да сложим един или два акцента върху големи имена от българския театър. Обикновено това са имена, с които сме се разделили, и искаме по някакъв начин да предизвикаме един разговор, в който хора, които познават по-отблизо работата на този творец - бил той актьор, режисьор, сценограф и т.н. - да изкажат публично своите впечатления на едно свръхобобщено ниво. Когато сме загубили вече човека, когато трябва да направим една равносметка за неговото присъствие в културата. След това, разбира се, има различни форми, под които публикуваме части от тази среща. Но да, мисля, че участието на Жанет Спасова, актриса, която е започнала от самото начало кариерата си с Иван Станев и е продължила в Германия, на културолога Александър Кьосев като познавач на немската култура и на немския език и разбира се - като културолог, който има по-глобален поглед върху процесите, и участието на един от най-интересните български режисьори в момента Явор Гърдев, допринесе в значителна степен да се открои приноса на Иван Станев, който е родом от Варна и по някакъв начин това също има значение за тази среща, която направихме - да се направи една рекапитулация за неговото огромно присъствие в българския театър, а след това и в европейския театър."
Фестивалът продължава да показва прожекции от програмата на "NT Live – най-доброто от британския театър на киноекран", както и онлайн излъчвания на театрални спектакли.
Основен акцент от международната програма обаче е гостуването на мултимедийния концерт "Чаплин пианисимо" със специалното участие на сина на Чарли Чаплин – Юджийн Чаплин. Спектакълът е част от програмата "Интермецо" в рамките на тазгодишните издания и на театралния, и на музикалния фестивал "Варненско лято". Той ще бъде представен на15 юни от 19.30 часа във Фестивалния и конгресен център. В него Юджийн Чаплин ще разкаже спомени своя баща през музиката от легендарните му филми – "Модерни времена", "Великият диктатор", "Хлапето", "Треска за злато", "Светлините на рампата", "Циркът".
Повече за програмата на 32-рото "Варненско лято", а и за връзката му със "Световен театър в София", който ще започне в първите дни на юли, чуйте от директора на Международния театрален фестивал проф. Николай Йорданов в звуковия файл.
С впечатляваща изложба музеят "Дом на хумора и сатирата" в Габрово отбелязва 120-годишнината от рождението на художника Стоян Венев – един от класиците на българското изобразително изкуство. Експозицията включва над 200 живописни платна, карикатури, сатирични рисунки, етюди и акварели, както и прожекция на четири документални филма за личността..
"Цяло лято чаках участието си на Solar Summer. Това бяха най-добрите 6 часа в моя живот. Сега мога да умра като щастлив човек" , така сподели с хилядите си фенове в "Туитър" големият Фед ле Гранд своята изява в афиша на фестивала Solar Summer през 2013 година. Нидерландската мегазвезда показа, че няма предел на настроението, което не може да..
Петима поети, писатели и преводачи – Иванка Могилска, Мирослав Христов, Виолета Радкова, Ангел Игов и Йордан Радичков-внук, споделят литературните си асоциации с Коледните празници. Какво четем по празниците? Остава ли ни повече време за четене? За пазара, който се прицелва в очакванията и надеждите ни, за късите декемврийски дни,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни вечер и Коледа през годините. Бъдни вечер и Коледа в Архивния фонд на БНР Архивите на Българското национално радио пазят духа на празниците, а ние се потопихме в тях, за да усетим..
Предвкусваме празниците с Архивния фонд на БНР, който ни отвежда в различни краища на България, за да разберем как българите са посрещали Бъдни вечер и Коледа през годините. Народната певица Кремена Станчева разказва за коледните традиции в Шопския край през 2009 година. В неизвестна година от ХХ в. Златка Дойнова говори за посрещането на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg