Близки и далечни народи са оставили дълбоки следи в историята ни. Повечето следи са следствие на завоевателни и отбранителни войни, а голям брой от контактите са били ако не с военни, то главно с търговски цели.
Чехите обаче са изключение. 50 г. след голямото издание на "Пътувания по България" на К. Иречек и 136 г. след излизането му в Прага говорим за чешкото културно, научно и стопанско присъствие у нас – за Шкорпил, братя Прошек и Мърквичка, за Чапек, Хашек, Храбал, Кундера, дори за това защо е чех Георг Хених от романа на Виктор Пасков. Събеседници са проф. Владимир Пенчев, доц. Ани Бурова, преводачът Васил Самоковлиев, журналистът Емил Басат, поетът и журналистът Лидия Гълъбова.
Професор Владимир Пенчев разсъждава за причините за "чешката инвазия" у нас преди близо век и половина и я търси в ентусиазма, но и в практицизма на тогавашните поданици на Австо-Унгария, намиращи у нас и поле за културна, научна и бизнес изява, но намиращи и един близък по дух народ. Доц. Ани Бурова, Васил Самоковлиев и Емил Басат разказват за състоянието на българската бохемистика, за преводите на чешки писатели у нас, за т. нар. "културна реверсия", която също има място днес, и която ни превръща от обект за изследване преди век и половина вече в субект, който може да върне част от културния дълг.
Лидия Гълъбова споделя прекия си опит от българското културно присъствие в днешна Чехия и разказва за фигурите, запазили интерес към България не само като туристическа дестинация, но и като създател на културни ценности.
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..
Пламена Николова е образователен експерт, ръководителка "Ранно учене" към Фондация "Райз България", ангажирана с ранното детско развитие и образование. Преди това е директор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата. В рубриката "Всичко за образованието" тя гостува по повод сигнала за тежко насилие над дете от учителка в детска градина..
В началото на седмицата Николай Бареков, преди години работил като журналист, после работил като политик, а сега с плахи опити отново да се върне към..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
