Близки и далечни народи са оставили дълбоки следи в историята ни. Повечето следи са следствие на завоевателни и отбранителни войни, а голям брой от контактите са били ако не с военни, то главно с търговски цели.
Чехите обаче са изключение. 50 г. след голямото издание на "Пътувания по България" на К. Иречек и 136 г. след излизането му в Прага говорим за чешкото културно, научно и стопанско присъствие у нас – за Шкорпил, братя Прошек и Мърквичка, за Чапек, Хашек, Храбал, Кундера, дори за това защо е чех Георг Хених от романа на Виктор Пасков. Събеседници са проф. Владимир Пенчев, доц. Ани Бурова, преводачът Васил Самоковлиев, журналистът Емил Басат, поетът и журналистът Лидия Гълъбова.
Професор Владимир Пенчев разсъждава за причините за "чешката инвазия" у нас преди близо век и половина и я търси в ентусиазма, но и в практицизма на тогавашните поданици на Австо-Унгария, намиращи у нас и поле за културна, научна и бизнес изява, но намиращи и един близък по дух народ. Доц. Ани Бурова, Васил Самоковлиев и Емил Басат разказват за състоянието на българската бохемистика, за преводите на чешки писатели у нас, за т. нар. "културна реверсия", която също има място днес, и която ни превръща от обект за изследване преди век и половина вече в субект, който може да върне част от културния дълг.
Лидия Гълъбова споделя прекия си опит от българското културно присъствие в днешна Чехия и разказва за фигурите, запазили интерес към България не само като туристическа дестинация, но и като създател на културни ценности.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Фондация "Светът на Мария" издаде първата по рода си книга в България , която е адаптиран преразказ на класическата шекспирова пиеса за хора със..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg