Като се затопли времето – и това навън, и това вътре в нас, на човек рязко започва да му е тесен градът. Пътува му се. Например за да опознае границите на България, но не тези, за които картата говори, а онези, които сам си рисуваш – в съзнанието, в действията, в мечтите си.
Точно така може да навлезе в живота на българските артисти в Ню Йорк, защото както му е тесен градът, така и стереотипите го стягат. Може да му се прииска да им покаже, че нямат думата, когато нещо много по-голямо от тях говори – желанието на човек да се развива, да е във вечно движение, да няма застой.
Това всъщност провокира един разговор за разпространените стереотипи за живота в чужбина и начина, по който представяме себе си там, но и за много повече, защото за това, което се случва вътре в човека, думите невинаги стигат.
За усещането да не си си на мястото или пък за това, че в теб има нещо повече от показаното до момента и смяната на средата и хората би могло да предизвика разперването на закърнелите ти или още не осъзнали полета си криле; за общото в различните; за това да си измислиш и работата, и живота и после да се осмелиш да посегнеш към превръщането на въображаемото в реално; и за още много от това говорят актрисите Ванина Кондова и Мартина Новакова, които изследват мотивацията зад избора "да заминеш" или "да се върнеш" в авторски моноспектакли.
С "Онзи, другият Ню Йорк" ни среща тъкмо Ванина Кондова. Тя всъщност е и сценарист, и режисьор, и българка, но и нюйоркчанка. Завършва НАТФИЗ, след това решава да продължи образованието си в града, който никога не спи, и някъде по пътя се събужда за живот историята – нейната с Ню Йорк, а и тази на комедийния ѝ моноспектакъл, който носи гореспоменатото име.
"Онзи, другият Ню Йорк" стъпва на оригиналния текст, на който е базиран и сериалът на Ванина "Изгубени и намерени в Ню Йорк". Успехът му не е малък, тъй като е излъчван по "Амазон Прайм" и е носител на награди за най-добър сериал, най-добър епизод, а Кондова получава номинация за най-добра актриса. Моноспектакълът пък получи наградата "Златен кукерикон" за най-добър спектакъл. Сюжетът му разказва по забавен начин за емигрантството, изкуството и незабравимата лятна любов, докато героинята се мести в поредната квартира в града. Самата пиеса поставя под въпрос мотивацията зад избора оставаш или заминаваш, като преплита преживяването от културния шок с личностното обогатяване.
Оказва се, че всъщност никога не можеш да се върнеш същият там, откъдето си си тръгнал, защото първоначалното ти Аз, което е поело по пътя на себепознанието, е променило себе си. Онзи, който е заминал и няма да се върне, накрая се оказва част от самия теб. Ти си този, който заминава един и се връща всеки път различен, и понякога може да си чужд и у дома си.
От моноспектакъла на Ванина Кондова разбираме това, но от него научаваме и за навиците на плъховете в Ню Йорк, които май разбират български, за таксиметровите шофьори, които не признават правилата на пътя, за кецовете по жиците, за живота на бързи обороти и за усещането да си приет аутсайдер. Припознаваме се в главната героиня, взимаме си нещо за себе си и след това навлизаме в дълбокото на изкуството. В случая в буквализма на Бродуей, оф-Бродуей и оф-оф-Бродуей. Наистина го разбирайте буквално.
Ванина Кондова е трикратен носител на визата за Изключителни възможности в сферата на изкуството и науката на САЩ и е член на нюйоркския клон на наградите "Еми" и Гилдията на киноактьорите в Америка, и в звуковия файл можете да слушате за онзи, нейния Ню Йорк. Тя ще го играе отново на сцената на Топлоцентрала на 17 юни от 20.00 часа.
И докато човекът, тръгнал на път, все така крачи из улиците на Ню Йорк и не му се вярва какъв декор на живота вижда всъщност, защото е и реално, и не е, и е артистично, и е безкрайно прагматично, всичко е, но на забързан кадър, от "Онзи, другият Ню Йорк" преминава на "Веднъж прекосиш ли океана".
Това е моноспектакълът на Мартина Новакова, която не само на сцената прекоси океана, за да изиграе историите на българските артисти в Ню Йорк. И тя е актриса, драматург и режисьор. Пътят на нейната пиеса започва като проучване на историята на българската емиграция в Щатите и няколко въпроса, които си задава от години: как представяме България и себе си в чужбина, какъв искаме да бъде образът на страната ни и каква е връзката между артистите в България и извън нея, и завършва с документален моноспектакъл, който пресъздава наученото.
За Мартина Ню Йорк е забързан сън, в който денят ти може да започне по един начин и да завърши по тотално различен. Дори когато живееш с повече от един човек в апартамент, животите ви нямат нищо общо. Ню Йорк е средище, което завихря въображението ти и те прави буден за всичко наоколо. Той е вдъхновение и доказателство, че мястото не го прави територията, а хората в него.
"Веднъж прекосиш ли океана" е дипломна работа на Мартина Новакова, с която тя изкарва магистърската си степен по Социален и образователен театър от Нюйоркския университет. Работи по нея две години и осъзнава именно природата на големия космополитен град. Моноспектакълът ѝ се явява като едно проучване, в което Мартина интервюира повече от двайсет артисти, сред които актьори, музиканти, режисьори, танцьори, художници, арт мениджъри и писатели, които живеят в Ню Йорк. От тези двайсет интервюта тя избира житейския път на шестима герои - артисти от различни области, от две различни поколения, с различни виждания за България и ролята, която играят в американското и българското общество чрез творчеството си. Те представят поглед отвън към страната ни, а Мартина ги изиграва, като предава максимално точно отговорите им, интонацията и жестовете им. Това своеобразно влизане от роля в роля и от пол в пол се рамкира със смяната на аксесоар - шапка, шал или дреха.
"Веднъж прекосиш ли океана" всъщност следва границите на жанра документален театър. Той дава възможността както на самите интерпретирани персонажи, така и на всеки един от зрителите, да преосмисли собствената си история. Това е и една от основните цели на социално-обвързания театър.
За Мартина театърът е преди всичко среща, преживяване, в което не трябва да съществува граница между публиката и сцената. Театърът всъщност се случва и на двете места. Неслучайно във "Веднъж прекосиш ли океана" се задават въпроси след, но и по време на спектакъла, който в същността си е интерактивен. Мартина обича да смесва различните театрални форми, като театър на предметите, сайт специфик, вербатим, образователен театър и театър на сетивата, и да разказва истории чрез тях.
Тя се е занимавала с доброволчество в тийнейджърските си години, учи испанска филология в СУ "Св. Климент Охридски", след което продължава в университета във Валенсия, където участва в трупата на "Есцена Еразъм". Когато смятаният за най-известния испански съвременен драматург и един от най-големите действащи артисти, режисьори и философи Хуан Майорга идва в България, Мартина се запознава с него и решава да завърши магистратурата му по Театрално изкуство в Мадрид, в университета "Карлос III". Това води до създаването на компанията "Валентин и Новакова" в Испания заедно с Мигел Валентин, с която работят и в България. По време на локдауна у нас Мартина печели стипендия "Фулбрайт", с която заминава за Ню Йорк и така се стига и до моноспектакъла ѝ "Веднъж прекосиш ли океана".
За това, което Мартина Новакова разбра за българските артисти в Ню Йорк, за личните и универсални въпроси, пред които се изправя човекът, прекосил океана, и за своето себе си в ситуацията - чуйте в звуковия файл. В него Мартина обяснява и защо именно българите в чужбина са посланиците на страната ни и защо първите неща, които изберем да кажем за нея, говорят толкова силно за самите нас.
Мартина Новакова ще играе "Веднъж прекосиш ли океана" на 23 юли в Топлоцентрала от 19.00 часа. Моноспектакълът ѝ ще бъде последван от дискусия, която - както самата тя казва - може да се окаже дори по-важна от представлението.
В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов. Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg