Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Доц. Любомир Кендеров: В района на Созополския залив отрихме подводна кипарисова гора на милиони години

доц. Любомир Кендеров
Снимка: БНР

"Водолаз съм от много години, майчиният ми род е от Поморие, предлагам ви разходка в гора, но в морето. Наистина в Черно море има гора във водата, запазена от преди много години. Все още не е ясно как е станало това, единственото изследване е от 80-те години на миналия век, направено от български учени – геолози и палеонтолози, сред които и проф. Христо Пимпирев – доайен на българските антарктически мисии, който е един от хората, които ни вдъхновиха да започнем този проект. 
Този проект е насочен към това да разгадаем как е оцеляла една гора, която е създадена преди 20 милиони години, като е оцеляла под формата на вкаменени дървета вече, по някакъв начин природата ги е запазила и те са на дъното на морето – това са огромни блатни кипариси, някои от тях с основа на дънерите – 6-8 метра, които открихме на дъното на Созополския залив. Само на две места в света, учените откриват такива дървета", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 
"Много е странно, след като се гмурнете на дълбочина 18 метра в Черно море, да плувате в гора, – споделя ученият. – В Созополския залив има два много важни и известни изследователски центъра, единият е Центърът за подводна археология и през тези над 40 години изследва подводното културно наследство, тук има доказателства от създаването на човека като биологичен вид. 
Вторият център е лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, които са насочили своите изследвания към определяне на екологичното състояние на Черно море. 32-ма учени в областта на биологията, палеонтологията и геологията изследват в момента този район в Черно море, като това е мултидисциплинарен проект", уточнява доц. Кендеров. 
На това място, според него, преди години, показват изследвания, е било блато, но какво е станало, тепърва ще се проучва. Наскоро в една от пробичките, които геолозите правят, е установено, че вътре има малки непознати организми, но имаме още две години за работа по този проект. 
"На практика работата на колегите през 80-те години е била по-друга методология, – разяснява ученият, – вече доказахме произхода на скалите в района, а това всичко говори за еволюция на геоложката система там. Всичко, което намираме на дъното на Созополския залив, – подчертава доц. Кендеров, – ще докаже как миналото на една екосистема влияе на живата природа днес, а това може да спомогне за превръщането му в защитена местност, да се превърне в първия геобиопарк у нас, да се защитят тези дървета, някои от които са на милиони години, а и да се развие в бъдеще подводен туризъм."
Разговора на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54