Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отзвук от Националната конференция по онкология

Проф. д-р Асен Дудов
Снимка: acibademcityclinic.bg

Национална конференция по онкология се проведе на 14 и 15 юни в София. За отзвука от събитието, за съвременното лечение на ракови заболявания и последните постижения на биологичната терапия – разговор в "Lege Artis" с председателя на Българското онкологично дружество проф. д-р Асен Дудов.

Дълги години класическата химиотерапия е единствена възможност да бъде повлияно злокачествено раково заболяване. След като геномът на човека е разчетен, което е довело до познаване на генетичния профил на туморите, се появява възможността за тяхното биологично лечение, разказва проф. Дудов и допълва, че този тип терапия е изключително ефективна и благоприятна за пациентите.

Националната конференция по онкология е разгледала иновациите и тенденциите в биологичната ракова терапия в Европа и в САЩ, съобщава проф. Дудов – дългогодишен член на Американската асоциация по онкология. По думите на специалиста България върви в крак със световната онкология и новите успешни лечения – биологична терапия и имуноонкологична терапия са достъпни у нас. Все повече стават локализациите, които се поддават на биологично лечение, изтъква гостът.

Ракът на жлъчните пътища и тежката форма на рак на млечната жлеза вече подлежат на биологично лечение. Много е важно пациентите да бъдат генетично профилирани, за да се открие ключът към терапията, подчертава проф. Дудов. Този тип раково лечение се покрива 100% от Здравната каса.

Благодарение на иновативните генетични методи за онколечение дори пациенти в четвърти стадий на болестта успяват да живеят качествено дълги години.

По думите на проф. Дудов у нас няма напредък по отношение на Националния план за борба с рака. Също така все още липсва национална скрининг политика.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Четирима души умират от хепатит всеки ден заради ненавременно лечение

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..

публикувано на 21.05.25 в 13:13

128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишен юбилей

128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..

публикувано на 21.05.25 в 12:46

По-високи доходи в здравеопазването – неотложна необходимост

В ефира на предаването Lege Artis  Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..

публикувано на 21.05.25 в 12:28
Г-жа Мончева с ученици

Българското училище "Иван Станчов" и мирната битка за самосъзнание и принадлежност

За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..

публикувано на 21.05.25 в 10:30

Какво храни гнева на младите хора?

Младежки банди, улични хулигани, локали – няма значение как ще наречем тези млади хора, по-важното е, че у нас почти всеки знае подобна история, ставал е свидетел, а понякога е бил и жертва на насилие. Защо няма работещ механизъм, за да бъде предотвратено това насилие, особено след като нападателите в повечето случаи са познати? Кое държи младежите..

публикувано на 21.05.25 в 10:01