Много често на възрастните хора убягват елементарни практики и доказани профилактични мерки, които гарантират безпроблемното израстване в детска и юношеска възраст. Естествено, медицинската наука, практика и превантивните ѝ възможности нарастват постоянно, не можем да проследим всичко, но ние, като родители, трябва да питаме и да се информираме, за да отхвърлим всеки здравословен риск в ранна възраст.
Наш гост в поредното издание "За здравето" е д-р Георги Лазаров, който мотивира срещата ни просто като разговор за бебета, деца и пораснали мъже. Специалистът по урология, андрология и полово развитие ни запознава с най-новите методи за прилагане на пренатален (вътреутробен) скрининг на бременни, които износват мъжка рожба.
Кога, какво и как да наблюдаваме и изследваме, кои чести аномалии откриват специалистите – около това акцентираме в здравната сюжетна линия. И получаваме отговори – някои стряскащи по отношение на честотата на аномалиите в половото развитие на мъжкия плод. Други оптимистични – поради множеството варианти един проблем да бъде решен: терапевтично или хирургично. За жалост понякога се налага и радикалната мярка аборт поради факта, че жизнените показатели на плода са несъвместими с живота.
"Най-важното, което проследяваме – подчертава нашият гост, е половото и хормоналното развитие на плода. Още в утробата на майката можем да проследим наличието на две семенни торбички, тяхната големина и разположение, да видим нормално ли е развитието на цялата полова система и хормоналните показатели за възпроизводство."
В различни аспекти с д-р Лазаров коментираме и най-честите урологични проблеми при жени и мъже, необходимостта от профилактични прегледи и изследвания, най-важните причини за безплодие, което е обект на специалността "андрология".
В следващото издание "За здравето" ще водим откровен и "сърдечен" разговор с проф. Арман Постаджиян – за сърцето, като феномен на човешкото тяло и човешките чувства.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
