Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Йордан Калайков: От нас зависи да настроим себе си да приемаме ежедневието си

Проф. Йордан Калайков издаде книгата "Педагогически размисли и прозрения". Той е професор, доктор на науките, писател и художник. Публикувал е над 70 книги в областта на образованието и 17 книги с проза, поезия и есеистика. Негови разкази и есета са издавани в сп. “Пламък”, сп. ”Везни”, “Литературен вестник”, “Литературен форум” и др. Негови публикации има в електронното списание за художествена литература Muse Apprentice Guild в Сан Диего, Калифорния.

В Liternet.bg са издадени електронна книга и разкази, а в артзоната – картини от експозиции. Публикуван е и в електронните издания "Литературен свят” и "Литературен клуб”. Негови творби са преведени на английски, руски, френски и китайски език. Включен е в антологията “Български поети” през 2003 година на издателство “Захари Стоянов”. Проф. Йордан Калайкове е член на Съюз на учените в България и на Сдружение на българските писатели.

Ето какво казва той за своята книга "Педагогически размисли и прозрения": "Споделеното в книгата не се отнася за конкретна учебна дисциплина, не представлява методика или резултати от изследвания. Опитал съм се да опиша "моите открития” – универсалните подходи, методологията на учителстването, чрез които могат да се обяснят частните случаи в педагогическата практика. Отначало "откритията" записвах в един бележник. Нахвърлял съм мислите си спонтанно, разхвърляно, според конкретните преживявания. 

По тази причина съм се постарал записките да запазят първоначалния импулс и непосредственост – шрифтът и форматът на буквите е различен, както и разположението на записаното, подчертаванията, посочванията за важност. Там, където в оригинала има надписи със цветни моливи, те са представени автентично. По тази причина записките приличат на старовремски приписки, нахвърляни набързо в полетата на книги, извън основния текст, предизвиквани от внезапни хрумвания или важни подробности, придружени с дати и емоционални изблици. Поради необикновеното книжно тяло изданието е библиофилско."

В книгата, освен че споделям опита си, над 50-годишен, съм представил ключови понятия и състояния в педагогиката и за онези, които са решили да се занимават с нея, това е задължение, за да може педагогът да превръща общуването в едно емоционално състояние, за да може да мотивира и да събуди в тях желанието те сами да напредват", заяви в предаването "Следобед за любопитните" проф. Йордан Калайков. 

За него преподаването не е било само кауза, а съдба и верую. Преподаването, според него, е един постоянен процес на постоянно надграждане и се превръща в празник. "Тази "книжица", събира в 50 страници  моят 50-годишен преподавателски опит, защото аудиторията ще бъде заинтригувана, ако намериш правилния подход към нея", сподели проф. Калайков.

"Предизвикателство е да се пише къса проза, а аз имам претенцията да не ги наричам къси разкази или кратки, а умалителното "кратички", т.е. с малко изразни средства трябва да представиш история някаква, драма, ако има, за да насочиш вниманието на читателя към случка, която той не би забелязал, но ще му направи впечатление , когато ти я интерепретира", сподели в предаването "Следобед за любопитните" проф. Йордан Калайков. Така той започна разказа си за новата си книга "38 забързани разкази", които е написал през периода 2021-2023 година и са само в 38 страници. От всеки човек зависи, – сподели проф. Калайков, – да настои себе си така, че по най-добрия начин да възприема света около себе си т.е. ежедневието си."

Разговора на Ани Костова с проф. Йордан Калайков от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35
Любомир Любенов

Любомир Любенов – има ли граници изкуственият интелект

Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..

публикувано на 27.10.25 в 13:58
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35