Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен.
Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково разбиране.
В края на бременността сензорната система на бебетата е напълно изградена и те притежават доста развит слух. Доказано е, че преди да се родят, бебетата действително чуват и разпознават околни звуци, като предпочитат гласа на майка си пред този на други жени.
Изследване на бебета между 0 и 5 дни след тяхното раждане разкрива, че бебетата имат и езикови предпочитания. За целите на експеримента и със съгласието на родителите учените подбират представителна извадка от 47 бебета. Върху главата на всяко новородено е поставена мека шапка с електроди, разположени близо до мозъчните центрове за звукова обработка. Малките участници в експеримента са слушали приказката "Златокоска и трите мечки" в три варианта – на родния си френски език, на английски и на испански. Изследването регистрира повишена и по-структурирана мозъчна активност единствено по време на френския запис. Дори след края на приказката, при пълна тишина, мозъкът на новороденото продължава да реагира, което подсказва опит за извличане на информация от чутото. Това, разбира се, не означава, че бебетата знаят френски, но доказва, че имат изявено предпочитание към познатия майчин език.
Означава ли това, че се раждаме, притежавайки роден език на мозъчно ниво? За да отговорят категорично на този въпрос, учените трябва да проведат още много изследвания върху новородени в друга езикова среда, както и върху недоносени бебета или бебета, родени в билингвални семейства.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
