Политическото убийство – грозен исторически инструмент

На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео Милев, Райко Алексиев – такава поредица изглежда почти неизбродна.

Разговаряме с историците академик Георги Марков, Николай Поппетров и Воин Божинов от Института за исторически изследвания при БАН. Има ли например паралел между убийството на Стефан Стамболов и участието на Фердинанд, и между разправата с Александър Стамболийски и знанието за това на Борис III? Според акад. Георги Марков и Николай Поппетров Борис III не е знаел за готвеното покушение срещу Александър Стамболийски, а според Воин Божинов е бил причастен и знаел за него.

Участниците в предаването осветляват и силното присъствие на македонските организации от онова време в репресиите и покушенията срещу политически фигури в България, направили София да бъде артикулирана по света като „новия Чикаго“, сравнявайки столицата ни с мафиотските разправи в американския град.

Участниците не демонстрират оптимизъм, че подобен  политически радикализъм ще отмре скоро, но са единодушни, че целите на заговорниците почти никога не постигат резултата, който те искат.