Д-р Ема Константинова: От мечтите за изкуство до преподаването на филмово продуцентство

Гост в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" е д-р Ема Константинова, преподавател в специалността "Филмово и телевизионно продуцентство" в НАТФИЗ. В ефира на предаването тя сподели повече за своя житейски и професионален път, разказа за проектите, върху които работи, и разкри своите виждания за преподаването, режисирането на живота и работата със студенти. Д-р Константинова има участие в десетки филмови и телевизионни продукции, като документалното кино е нейна стихия.

"По този кариерен път тръгнах неочаквано", споделя д-р Константинова. "Като дете имах страст към изкуството, най-вече изобразителното. Мечтаех да се занимавам с археология, скулптура или дизайн, но по-трезвомислещото ядро на моето семейство ме насочваше към по-обозрим и ясен път – кандидатствания, свързани с история и литература, журналистика и право. Аз изпълних тази повеля, кандидатствах, но резултатът беше катастрофален."

След този неуспех, нейната леля я записва в училище по дизайн. Това води до работа в галерии, модни ателиета и рекламна агенция. Въпреки разнообразието от дейности, тя усеща, че не е намерила своето призвание.

"В един момент си дадох сметка, че цялото това разнообразие от дейности ми е помогнало да натрупам някакъв житейски опит и ми е показало различни професионални възможности, но всъщност не съм стъпила на нищо сериозно. Бях изпуснала изпитните сесии в другите университети, а тази в НАТФИЗ беше през есента. Това беше една много щастлива случайност, защото в НАТФИЗ намерих онези неща, които ме вълнуват и ми дават усещане за удовлетворение в работата."

За д-р Константинова, киното е синтетично изкуство, което съчетава логика, рационалност, предварително обмисляне и планиране, както и артистичност. "Така че двете половини на моята личност - рационалната и артистичната, се помириха идеално в това", добавя тя.

Д-р Константинова вярва, че има голямо участие в режисурата на своя живот. "Когато трябва да взимам избори, те са мои, лични, не бягам от тази отговорност. Може би най-важните неща при професионалното осъществяване са – свободата на действие и уважението в колектива, в който функционирам."

Чуйте разговора в звуковия файл.