С указ № 374 от 13 декември 1879 г. на княз Александър I Батенберг, само година след Освобождението, започва историята на първото професионално училище в свободна България. Тя продължава и днес в Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев". Само по себе си такова дълголетие е забележително, още повече, че училището оцелява във времена на политически катаклизми и обрати в стопанския живот на държавата, за да стигне до изпитанията на двадесет и първото столетие.
Предисторията на земеделското училище в квартал "Образцов чифлик" край Русе започва още преди Освобождението в тогавашния Дунавски вилает на Османската империя, управляван от реформаторски настроения управител Мидхат паша, който решава да създаде нумуне чифлик, т.е. образцов чифлик по западен модел, подобно на фермите школи във Франция.

Още в първата година от живота на свободното Княжество България, убедени, че земеделието е гръбнакът на стопанството и просперитета на младата държава, правителството и монархът прегръщат идеята за образоване на бъдещите земеделци според постиженията на съвременната наука и практика. (Почти по същото време земеделско училище се открива и в Садово, Източна Румелия, останала според злощастния Берлински договор османска провинция). Така през 1879 г. близо до Русчук в някогашния образцов чифлик е открито първото низше практическо земеделско училище.През 1883 г. със закон то става Държавно практическо мъжко училище с тригодишен срок на обучение.

За близо век и половина история училището претърпява различни преобразувания и с малки прекъсвания продължава да обучава бъдещи земеделски стопани. Не липсват драми, неразбиране, преминаване през национални трагедии като Първата световна война, когато учебните занятия прекъсват, а учениците и учителите отиват на фронта или след военния преврат от 19 май 1934 г., когато училището е закрито за две години, а после отново е открито. През 1952 г. "Образцов чифлик" става Селскостопански техникум, а от 2003 г. е професионална гимназия.
Днес, както много професионални училища в страната, особено тези, които подготвят за традиционни базови специалности, Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев" е изправена пред много сериозен проблем – при изобщо намаления брой деца все по-малко са тези, които се ориентират към специалности, свързани със селското стопанство, въпреки добрата реализация, която осигуряват. Екипът на гимназията търси начини да се справи чрез откриване на нови специалности, дуално обучение в сътрудничество с водещи фирми, практики в чужбина, извънкласни занимания.

В епизода участват доц. Илиана Петкова от Факултета по педагогика на Софийския университет, ръководителка на проекта "Столетниците или най-старите професионални училища в България – минало, настояще и бъдеще", д-р Петър Добрев, гл. ас. в Историческия факултет на Софийския университет, Милена Досева, директорка на гимназията, учителите Магдалена Димитрова, Калоян Тодоров и Станица Илиева, бившите възпитаници на гимназията – Даниела Гавазова, д-р Георги Гавазов, управител на ветеринарна клиника и Тодор Тодоров, ветеринарен техник.
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg