С указ № 374 от 13 декември 1879 г. на княз Александър I Батенберг, само година след Освобождението, започва историята на първото професионално училище в свободна България. Тя продължава и днес в Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев". Само по себе си такова дълголетие е забележително, още повече, че училището оцелява във времена на политически катаклизми и обрати в стопанския живот на държавата, за да стигне до изпитанията на двадесет и първото столетие.
Предисторията на земеделското училище в квартал "Образцов чифлик" край Русе започва още преди Освобождението в тогавашния Дунавски вилает на Османската империя, управляван от реформаторски настроения управител Мидхат паша, който решава да създаде нумуне чифлик, т.е. образцов чифлик по западен модел, подобно на фермите школи във Франция.

Още в първата година от живота на свободното Княжество България, убедени, че земеделието е гръбнакът на стопанството и просперитета на младата държава, правителството и монархът прегръщат идеята за образоване на бъдещите земеделци според постиженията на съвременната наука и практика. (Почти по същото време земеделско училище се открива и в Садово, Източна Румелия, останала според злощастния Берлински договор османска провинция). Така през 1879 г. близо до Русчук в някогашния образцов чифлик е открито първото низше практическо земеделско училище.През 1883 г. със закон то става Държавно практическо мъжко училище с тригодишен срок на обучение.

За близо век и половина история училището претърпява различни преобразувания и с малки прекъсвания продължава да обучава бъдещи земеделски стопани. Не липсват драми, неразбиране, преминаване през национални трагедии като Първата световна война, когато учебните занятия прекъсват, а учениците и учителите отиват на фронта или след военния преврат от 19 май 1934 г., когато училището е закрито за две години, а после отново е открито. През 1952 г. "Образцов чифлик" става Селскостопански техникум, а от 2003 г. е професионална гимназия.
Днес, както много професионални училища в страната, особено тези, които подготвят за традиционни базови специалности, Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев" е изправена пред много сериозен проблем – при изобщо намаления брой деца все по-малко са тези, които се ориентират към специалности, свързани със селското стопанство, въпреки добрата реализация, която осигуряват. Екипът на гимназията търси начини да се справи чрез откриване на нови специалности, дуално обучение в сътрудничество с водещи фирми, практики в чужбина, извънкласни занимания.

В епизода участват доц. Илиана Петкова от Факултета по педагогика на Софийския университет, ръководителка на проекта "Столетниците или най-старите професионални училища в България – минало, настояще и бъдеще", д-р Петър Добрев, гл. ас. в Историческия факултет на Софийския университет, Милена Досева, директорка на гимназията, учителите Магдалена Димитрова, Калоян Тодоров и Станица Илиева, бившите възпитаници на гимназията – Даниела Гавазова, д-р Георги Гавазов, управител на ветеринарна клиника и Тодор Тодоров, ветеринарен техник.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...