Легенди и истории от турския град Шанлъурфа

Турският град Шанлъурфа се намира близо до границата със Сирия, наблизо са градовете Кахраманмараш и Газиентеп, на североизток се намира Диарбекир, на югоизток – Мардин. Това е районът, който беше изключително силно засегнат от земетресенията през 2023 г., но за щастие, днес в града трудно могат да се видят следи от опустошителното земетресение, което отне живота на хиляди души в Турция и Сирия.

В района на провинция Шанлъурфа климатът е изключително горещ и сух през лятото, а зимата е прохладна и влажна. Местните хора казват, че ги спасява това, че живеят в каменни къщи, които са прохладни през лятото и топли през зимата. Районът е забележителен и с нещо друго – Шанлъурфа вероятно е един от най-гъсто населените градове в региона на Югоизточна Анатолия с население над 2 милиона души, повечето от които са млади хора на възраст под 18 години.

Приблизително на 15 км североизточно от града се намира Гьобекли тепе, най-старият известен храм в света, за който се смята, че датира от 10 000 г. пр.н.е. С откриването на Гьобеклитепе е доказано, че този регион е част от мрежата от първите човешки селища, където се е състояла земеделската революция и археологическите разкопки в района днес пренаписват познатата ни история за това кога се появяват първите уседнали общества, какви са били способностите на хората от ранния неолит да създават храмове и какви са били вярванията им. По думите на Толга Олай, туристически водач, част фестивала Türkiye Culture Route Festivals, организирана от Министерството на културата и туризма, Балаклъ гьол или "Езерото с рибите" е едно от емблематичните места в града, свързано с история на древното селище.

Толга Олай разказва, че официалното име на града е Шанлъурфа, като "шанлъ" означава прочут, велик, а Урфа е старото име на града. Градът получава името си след извоюването на независимостта си. "След британската и френската окупация в началото на ХХ век, след Първата световна война, градът успява да се освободи на 11 април 1920 г. А като знак за признание, след създаването на Република Турция през 1923 г., името на града е променено от Урфа на Шанлиурфа със закон. Така Урфа става Славната Урфа или Шанлъурфа", разказва Олай.

В момента крепостта над града все още не е отворена за посещения, защото дейностите по реставрацията на историческия обект не са приключили. По думите на туристическия водач, крепостта няма сериозни поражения от земетресението през 2023 г., просто археологическите разкопки и укрепителните дейности продължават. "Когато бъде безопасно за посещения, крепостта отново ще отвори врати и хората ще могат да се разхождат там, защото това е едно от любимите им места в града", обяснява Толга Олай.

Друго любимо място за разходки е Балъклъ гьол, което на турски означава "Езерото с рибите". Местните хора вярват, че това е свещено място. То и днес се подхранва от няколко подземни карстови извора, в него плуват свещените риби и мястото е важно за няколко религии. "Балъклъ гьол има много дълга история, която е много важна за всички нас. Това, което виждате е джамия, но преди това е била църква, в основите на която има градеж на друга сграда, вероятно друг храм, построен векове по-рано. Затова казваме, че има приемственост на религиите на това място", разказва той.

Едно от най-разпространените вярвания е, че Урфа е градът на пророците. Балъклъ гьол е свързан с живота на пророка Авраам или Ибрахим, който е основополагаща фигура и в юдаизма, и в християнството, и в исляма. "Според мюсюлманската легенда царят Нимрод научил за предсказание, според което ще се роди момче на име Ибрахим, което щяло да превъзхожда и хората, и боговете", разказва Толга Олай. Според вярването майката на пророка Ибрахим трябвало да се скрие в пещера наблизо, за да го роди, защото владетелят убивал новородените момчета. Според легендата пророкът Ибрахим бил отгледан от майка си, а понякога идвали и газели да го хранят. Когато започнал да проповядва монотеистичната вяра, започва борбата му с Нимрод и езичниците. Пророкът унищожава статуите на божествата и различните идоли в храма, а за наказание Нимрод заповядва да го хвърлят в огъня. Толга Олай посочва двете колони, които могат да се видят на хълма с крепостта: "Тези две колони, които виждате, според вярването са служили за катапулт, за да хвърлят пророка в пламъците на кладата. Но според легендата, когато пророкът бил захвърлен тук и тялото му се докоснало до земята, в тази розова градина се случило чудо. Пламъците на огъня се превърнали във вода, а въглените в шарани. А мястото, където паднал Ибрахим, се превърнало в това езеро. Това е причината всички да вярват, че езерото е свещено и никой няма право да докосва рибите, да ги лови, за да се храни с тях, защото те също са свещени", обяснява Толга Олай.

Снимки: Оля Стоянова