Отпадъкът е ценен разказвач на механизмите, които движат дадено общество – пресечна точка между природно и културно, локално и глобално. Боклукът разколебава границата между това, което е мое, и това, което не е, между полезно и вредно, приемливо и неприемливо, определено и неопределено.
Кой притежава отпадъците, има ли "добър" отпадък и дали трябва да правим разлика между притежание и собственост върху тях – за практическите, философски и правни аспекти на темата за изхвърлянето в "Часът на етиката" говори проф. Стоян Ставру, автор на монографията "Отвъд боклука: Философско изследване върху притежаването на отпадъци".
По думите на проф. Ставру темата за отпадъците е твърде схематизирана в общественото съзнание. Обсъждат се цвят, тип контейнери, тип суровина, но се прескача философската разлика между понятията "отпадък", "боклук", "остатък". Именно през плътността на тези понятия преминава философският дискурс на разговора за отпадъците. Разбира се, философските аспекти на темата не бива да ни отдалечават от праксиса, подчертава проф. Ставру, според когото притежанието е ключът към темата за изхвърлените вещи.
Отпадъкът е акт на освобождаване по смисъла на закона, пояснява проф. Ставру. Битува схващането, че отпадъкът е онова, което никой не иска да притежава – но дали е така, пита гостът. Какво се случва с онези изхвърлени предмети, които някой артист например решава да използва в свое произведение, а това произведение води до печалба? Чия собственост е произведението? Каква екологична претенция да разполага с боклука на другите може да има всеки индивид? Подобни въпроси не са уредени от страна на вещното право, заявява проф. Ставру.
Тъй като става въпрос за публичен интерес, има предвидени административно наказателни санкции за гражданите, които не управляват битовите си отпадъци по предвидения законово начин. Тези мерки обаче рядко се прилагат и въпросът се решава на ниво култура и съвест.
Проф. Ставру описва три възможни вида намерение спрямо боклука – оползотворяване, обезвреждане, запечатване. Първото е свързано с идеала за растеж, но крие и някои екологични проблеми. Последното е свързано с желанието да премахнем боклука изцяло, да забравим за него, да го пренесем на някое немясто. То произхожда от факта, че боклукът, като неразградим, съществува като публичен и политически фактор, по думите на проф. Ставру. Ето защо е важно са си задаваме въпросите какво, как и защо правим с отпадъците и с какви инструменти можем да се включим в решението на проблема.
От частноправната страна този проблем минава през чувството за вина – боклукът се явява първородният грях на всеки потребител. Свикнали сме да смятаме, че подредените страни са тези, в които има отчетливо справяне с нежеланите отпадъци. Боклукът е средство за маргинализиране на общности.
Кръговият модел – производство, потребление, освобождаване, рециклиране – е новият наратив за отпадъка като част от един по-мащабен проект. Проф. Ставру е на мнение, че вещите, които произвеждаме трябва да се вписват както в природните обороти, така и в индустриалния свят. Това изисква повече усилия, добавя гостът и изтъква, че хибридната природа на отпадъците изисква и хибридни решения.
А каква е разликата между отпадък и боклук? Докато отпадъкът е онова, което се разлага, което става част от динамичен процес, боклукът не подлежи на промяна – той се консолидира и става обект на търговски претенции, пояснява проф. Ставру.
В своята монография изследователят прави опит да предложи правилните термини за боравене различните аспекти на отпадъците и да подтикне читателя към философско осмисляне на темата.
"Да бъдем хора с по-голямо въображение.", казва в заключение проф. Ставру.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рубриката "Семейно рецепта" черпим вдъхновение от Международния кулинарно-фолклорен фестивал "Банатски вкусотии – традициите на моето село", който започва на 16 август 2025 г., събота, в с. Асеново, община Никопол.На открито на площада ще се демонстрира приготвяне на местни традиционни банатски храни, а участниците ще имат възможност да участват и..
Русия, САЩ, Украйна и Европа – какво предстои, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владо Йончев , главен редактор на OFFNews. Владимир Путин и Доналд Тръмп "Русия има своите имперски амбиции, дори когато е слаба, но някъде около 2010-а Путин напълно изостави всички опити за сближаване с Европа и започна проекта за..
Защо беше осъдена да заплати 1000 лв., коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" разследващата журналистка от сайта "За истината" Венелина Попова: "Делото, за което бях осъдена, е свързано с мой въпрос към Община Гълъбово за това какви документи има, свързани с инвестиционното намерение да се изгражда там завод за изгаряне на..
Защо представите на българските политици и общество за почтеност са криворазбрани и кому е нужен съветник по почтеността, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Спирова . "Мисля, че трябва да се тръгне от това как почтеността се чете в различните общества. Това, което, според мен, трябва да усетим сами за себе си, е, че..
На 17 август в Дрезден, Германия, ще се проведат Световните игри за трансплантирани, в които ще участва и българинът Георги Пеев – човек с две трансплантации, на сърце и бъбрек. Пеев споделя, че подготовката му за състезанието преминава основно в плувния басейн в Хасково. В началото на годината е отделил три месеца за тренировки по кросфит,..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл..
В рубриката "Семейно рецепта" черпим вдъхновение от Международния кулинарно-фолклорен фестивал "Банатски вкусотии – традициите на моето село", който..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
