Днес (17 юли) е Световният ден на емотиконите и емоджитата – средства, с които допълваме писменото си общуване в интернет, за да компенсираме поне частично дефицита в комуникацията, породен от липсата на гласа и физическия ни образ. Човек би сметнал, че емоджи, както и емотикон, е дума, свързана с емоции, но всъщност не е така – японска е и смисълът ѝ е съвсем различен. И все пак функцията на емоджитата е тъкмо такава – да изразят нашите чувства.
За тяхната употреба и смисъл разказва в "Нашият ден" преподавателят по съвременен български език в НБУ Георги Цонев, който има специфичен интерес и към семиотиката на интернет общуването.
Емотиконите се развиват и причината да се появяват нови са две. От една страна, в технологичен аспект, е необходимо кодиране с конкретен протокол. От друга страна, неутралността на емотиконите би била неадекватна на съвременното общуване, заявява Цонев. В днешно време не е важна просто емоцията, а това кой, как и защо я изразява. Цветът на кожата, на косата, половата принадлежност допринасят за нюансите в комуникацията.
Разбира се, емоджито е графичен знак, който може да породи множество допълнителни смисли и недоразумения. Добрата страна е, че подлежи на редакция.
По думите на Цонев има поколенческо деление в използването на емоджита и то се дължи на факта, че хората под 45 години са създателите на този тип комуникация, а по-възрастните опитват да се адаптират.
Емоджитата и емотиконите са явление, което добавят пласт на емоция в писмената форма на съвременната комуникация, подчертава Цонев.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Две внушителни 4-метрови фигури – мъжка и женска – изпълват окото на крайбрежната алея на Созопол. Созопол – който вече е Аполония и посреща за 40-и път Празниците на изкуствата. Тези фигури са замислени и направени в умален мащаб преди няколко години – още тогава за море. Фигурите са от стиропор, облечени са с полиестерна смола. Цветът е сребърен..
Художникът Греди Асса представя на "Аполония" в Созопол своята нова изложба "Пътувания: острови, морета". Това е 40-ото издание на Празниците на изкуствата. Творбите в експозицията са създадени специално за събитието. Подборът е специален. Тематиката е морска, а от творбите лъха ефирност и почти акварелност в маслените бои. Ето какво споделя творецът..
В предаването "Какво се случва" този път се разказва за това, което вече се е случвало. И по точно – за белите петна и тъмните ъгли в историята на българското изкуство от близкото минало – близкото несвършващо междувековие. Променя ли се реалното положение в изкуството от тази недоосветеност? Защо съдбата на някои автори е като да са изтеглили "късата..
Владимир Люцканов – актъор, сценарист и режисьор, един от първите аполонци – си припомня в "Нашият ден" първите стъпки на "Аполония" и любими фестивални моменти. Люцканов е бил сред координаторите на "Аполония" още през втората година от нейното съществуване. Работата е била денонощна и изпълнена с ентусиазъм и куриозни случки. Люцканов..
През лятото на 2024 година се навършват 130 години от рождението на изтъкнатия български художник, живописец и график Наум Хаджимладенов (1894 -1985 г.). Годишнината се отбелязва с възпоменателна изложба в Художествената галерия "Проф. Васил Захариев" в родния град на твореца Самоков и столичната галерия Artmark . Наум Хаджимладенов е един от..
През лятото на 2024 година се навършват 130 години от рождението на изтъкнатия български художник, живописец и график Наум Хаджимладенов (1894 -1985 г.)...
Историята на Празниците на изкуствата "Аполония" е изпълнена с уникални моменти, които са оставили траен отпечатък в културната памет на страната. Един..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
