Нямаше да знам, че градчето Михас пуебло изобщо съществува, ако нашият гид в Испания не беше настоял непременно да го видим. Не стана нужда да ме убеждава. И без това бях омагьосана от белите "букети", които избухваха внезапно на фона на зелените андалусийски планини Кордилерас Бeтикас, докато пътувахме.
Разказаха ни, че в тези труднодостъпни местности първоначално се криели маврите, после испанската версия на Робин Худ – бандолиерите, които ограбвали богаташките вили и раздавали намереното на бедните.
Извадих си заключението, че белите градчета на Андалусия (Pueblos Blancos) са построени в края на девети век. Създателите им, маврите, са донесли от Северна Африка умението да издигат крепости и изящни домове с вътрешни дворове – патио.
Управлението им приключило и католиците ги прогонили, но се отнесли грижливо към оставеното от тях. Е, всички минарета са се превърнали в часовникови кули или камбанарии.
Михас е едно от тези съхранени бели градчета на Андалусия, чиято история започва от древни времена. За любителите на сухите факти: населението на Михас е около 80 хиляди души, намира се на 43 км от Малага на 430 метра над морското равнище. Повечето му обитатели са чужденци – араби от Магреба, които държат магазинчетата за кожени изделия и сувенири, германци и солидно количество оттеглили се британци.
Защо точно британци? Те имат пряка връзка с една от забележителностите на градчето – т.нар. буро такси (на испански буро е магаре).
В средата на ХХ век, когато населението на Европа току-що се е измъкнало от кръвопролитията на Втората световна война и е възродило желанието си за пътуване, отегчените от "Мъгливия Албион" англичани се втурнали във всички южни посоки. Една от тях била към Малага.
Харесвало им да отсядат в крайбрежните хотели, да се къпят в ласкавото Средиземно море и да преяждат с местните гозби, без досадни туристи наоколо.

Започнали да се оглеждат и за имоти и градчето с белите си къщи, обсипани с керамични саксии и кокетни балкончета, ги омагьосало. Само дето не било хич лесно да вървиш пеш 20 км нагоре в планината. За тяхно щастие, по пътеките курсирали местните фермери със своите магаренца. Срещу щедро заплащане те возели британците до Михас и после ги връщали в хотелите им.
Скоро осъзнали, че добичетата носят много по-високи прихода ако ги използват като такси, отколкото когато работят на полето. За няколко години всички магаренца се превърнали в буро-такси.
По някое време защитниците на животни вдигали протести за "клетата им участ", но жителите на града доказали, че откакто карат туристи, а не влачат товари, продължителността на живота им се е увеличила. И сега са основна атракция в Михас.
Градчето е страхотно място за еднодневна лежерна разходка и съзерцание. То е разположено на тераси и на почти всяка висока точка има наблюдателна площадка, откъдето се разкрива потресаваща гледка към крайбрежието.
Ако видите на скалата бяла човешка фигура, не подминавайте. Това е загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини.
Загадъчната църква Девата от де ла Пеня, изкопана в пещерата от монахини
Тя сякаш крие някаква тайна. Такова поне е усещането, когато влезете вътре. Местните жители много я тачат, защото с нея е свързана красива легенда. На 30 май 1586 година на две пастирчета, момче и момиченце, които тичали край добитъка, се явила Дева Мария във вид на бял гълъб. След още два дни отново се явила на деца от градчета, а на третия – засияла пред всички жители в обичайния си образ.
От тогава 2 юни се смята за специален празник, на който се поднасят цветя на Девата, а децата обличат най-красивите си дрехи.
Недалеч е общинският музей, чиито вход е безплатен, а близо до него – най-малката арена за корида в света. Тя е построена през 1900 година и отвън прилича на кораб. Не пропускайте и Църквата на непорочното зачатие.
Тя прилича повече на военно укрепление или мавритански замък, но всъщност преди векове кулата ѝ е била минаре. През 1631 година е превърната в камбанария.
В Михас мавританският и европейският дух, християнската и мюсюлманската архитектура са се прегърнали миролюбиво и са оставили следи и в местната кухня. Ако ви се случи да минете от там, запомнете, че близо до мелницата се намира първият Музей на миниатюрите в света, основан през 1972 година от хипнотизатора Хуан Елехидо Мийан.

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg