Да спасим дивите есетри в Дунав

Есетрите са древни риби, които са се появили на Земята още преди 200 милиона години.

Броят на диви есетри в последните години драстично намалява вследствие на свръхулов, незаконна търговия с хайвер, силни изменения на естествения вид на големите реки, които са естественото им местообитание.

Есетровите риби са най-застрашеното семейство животни в света, въпреки че към момента се срещат 27 вида в северното полукълбо. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популациите на есетри в света.

От шестте вида диви есетри, които са се срещали в река Дунав, два вида вече са изчезнали – шип (Acipenser nudiventris) и Атлантическата (немска) есетра (Acipenser sturio). Останалите четири вида есетри са класифицирани като критично застрашени и застрашени в червения списък на IUCN (Международният съюз за опазване на природата).

Още в началото на XVI в. уловът на моруна в средното течение на Дунав намалява, а през XVIII в. риболовът на мигриращи есетрови риби в Горен Дунав изцяло замира. Долното течение на реката продължава да бъде последното убежище на есетрите до рязкото им намаляване през миналия век. В България общият годишен улов спада от 63,5 тона през 1940 г. до 25,3 тона през 1995-2002 г.

"Оцелелите видове дунавски есетри: моруна, пъструга, чига и руска есетра се срещат само по долното течение на реката – в България, Румъния и Украйна. В Сърбия са останали много малки количества чига.

Тези четири вида обаче също са на ръба на оцеляването. Незаконният улов е основната пряка заплаха за оцеляването на дунавските есетри – заради месото на дивите есетри, което се смята за деликатес, но преди всичко заради ценния черен хайвер, който само есетрите произвеждат. Загубата и фрагментацията на местообитанията им, нарушаването на миграцията им за хвърляне на хайвера и замърсяването на речните води са други фактори, които застрашават тяхното съществуване" – коментира Стоян Михов, ръководител програма "Води" във WWF - България (на снимката в текста).

Есетрите са невероятни не само защото са съществували още по времето на динозаврите и оттогава почти не са се променили, но и защото са безпогрешен показател за екологичното състояние на водните екосистеми, тъй като живеят дълго, достигат късно полова зрялост и използват различни хабитати. Есетрите по нашите географски ширини живеят най-вече в Черно море, като мигрират нагоре по течението на Дунав, за да хвърлят хайвера си.

Опазването и възстановяването на популациите на есетрите са сред най-важните мисии на WWF - Световния фонд за дивата природа.

Досега експертите на WWF - България са пуснали над 87 000 маркирани чиги, моруни и руски есетри в Дунав, за да живеят, да пораснат и да създадат потомство. Никоя друга организация или институция не прави разселване на есетри в реката.

В момента WWF работи по мащабен проект LIFE-Boat 4 Sturgeon, който цели да спаси останалите четири вида есетрови риби в Дунав.

По проекта се създава генна банка чрез развъждане на малки есетрови риби, за да се подсили популацията им в Дунав.

До 2030 г. партньорите, участващи в проекта LIFE-Boat 4 Sturgeon ще прилагат шест консервационни мерки за опазване на видовете руска есетра, чига, пъструга и моруна:

• създаване на плаващ развъдник за есетри във Виенската част на Дунав (Австрия). Подобен развъдник ще има и в река Кьорьош (Унгария), за да бъдат минимизирани рисковете. Друг контейнер-развъдник ще бъде инсталиран на брега на река Мур (Словения);

• развъждане на генетично разнообразни индивиди с доказан дунавски произход;

• развъждане, отглеждане и пускане в река Дунав на малки есетри, използвайки най-съвременни методи, така че те да имат възможно най-висок шанс за оцеляване;

• работа по опазване на въведените в реката млади есетри, както и запазването на останалата есетрова популация в Долен Дунав и Черно море, чрез тясно сътрудничество с отговорните институции и местните рибарски общности;

• въвеждане на стандартизирана програма за мониторинг във всички страни, участващи в проекта, използвайки ДНК и маркиране за проследяване на развитието на популацията и успеха на зарибяването;

• образователна работа по повишаване на осведомеността и ангажираността на обществото относно значението на есетрите и здравите речни екосистеми.

Партньори по проекта LIFE-Boat 4 Sturgeon са: Университет за природни ресурси и науки за живота – BOKU, Виена, Федерално министерство на земеделието, горите, регионите и управлението на водите на Австрия, viadonau, град Виена, WWF Австрия, WWF България, WWF Румъния, WWF Украйна, Revivo и MATE.

Ихтиолози от WWF – България и WWF – Румъния работят активно на терен с местните рибарски общности с цел опазването на есетровите популации в Дунав и Черно море. Експертите подпомагат институциите в борбата срещу бракониерството, контрабандата и незаконната търговия, провеждайки проучвания и специализирани обучения.

През 2021 г. WWF - България изготви първия по рода си доклад, представящ доказателства за мащаба на бракониерството и незаконната търговия с есетри и есетрови продукти.

По предложение на природозащитната организация WWF - България през 2022 г. МОСВ обяви нова защитена местност в участък на река Дунав – "Есетрите - Ветрен", с която се цели опазването на местообитанията на критично застрашени, застрашени и уязвими видове риби. Това и е първата защитена територия у нас, посветена на оцелелите десетки милиони години есетри.

Защитената местност "Есетрите - Ветрен" обхваща повече от 288 хектара от площта на река Дунав близо до село Ветрен и пред езерото Сребърна. В границите ѝ изрично се забранява добив на инертни материали от коритото на реката, както и драгиране на дъното ѝ. Недопустимо е също и изхвърляне на отпадъци, заустване на непречистени отпадъчни води, строителство на хидротехнически съоръжения, нарушаване на естествените хидро-морфологични процеси, както и евентуално пренасочване и забавяне на водните течения или затваряне на страничните ръкави на реката в участъка.

Основната цел за опазване в защитената зона са есетровите риби, чиито малки са избрали този участък от реката като място за хранене и почивка по дългия им път към морето. Освен есетрите, още 40 други вида риби са установени в този малък участък на реката, като 21 от тях са включени в Червената книга на България.

Защитената зона се подкрепя и от местните рибарски общности, които осъзнават нейното значение в дългосрочен план, не само за опазването на есетрите, но и на другите рибни популации в река Дунав.

Експертите на WWF - България провеждат научни експедиции по р. Дунав и търсят местата, в които се размножават и хранят есетрите. Всички риби, които се улавят, се описват и маркират старателно, а след това се пускат отново в реката. Малките рибки, с които се зарибяват определени места в Дунав са 10-сантиметрови, но когато пораснат, достигат до 6-7 метра дължина. Маркирането на всяка риба и воденето на стриктни дневници дават по-нататъшна информация за техните миграции.

В края на юни се навършиха 30 години от подписването на Конвенцията за опазване на река Дунав през 1994 г. в София. Тя се прилага чрез Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД), в която участват 14 държави и ЕС – пример за успешно трансгранично управление на общите речни басейни. Страните от МКОРД гарантират, че повърхностните и подземните води в басейна на река Дунав се управляват и използват устойчиво и са справедливо споделени.

Сред успешните съвместни инициативи на ЕС и МКОРД е проектът Wepass, който прави хидровъзела "Железни врата" на границата между Сърбия и Румъния проходим за дунавската есетра. Проектът възстановява непрекъснатостта на реките, като дава възможност на рибата да мигрира по река Дунав от Черно море. България не участва в този проект.

"Конвенцията наистина поставя основите на съвместно опазване на ресурсите на река Дунав и съвместното им ползване, но все още има много още какво да се направи. Много държави споделят Дунав, а те са с различна степен на икономическо развитие и е предизвикателство постигането на хармонизация по законодателствата и опазването на природата, знаете и каква е ситуация в Украйна, река е Дунав е много важен транспортен коридор в Европа и се използва за корабоплаване и предизвикателствата пред опазването и са много големи и именно с това трябва да се преборят есетрите.

Основното, което ограничава тяхното естествено размножаване е построяването на хидровъзли в миналото, например "Железни врата", който е построен 1972 г. и това много сериозно е ограничил миграцията на есетровите риби към местата им за размножаване и те не могат да достигнат местата, където хвърлят хайвера си. В момента те се размножават само на няколко места – в нашия участък с Румъния. Естествено и бракониерството, незаконният улов не помага за справянето с тези предизвикателства, защото и последните малко останали есетрови риби биват улавяни и унищожавани точно в момента когато са най-уязвими, бракониерството им тук е много тежко за цялата популация на естерите – една бременна женска моруна може да носи 1 милион яйца и ако тя бъде уловена и ѝ се извади хайвера, това означава 1 милион малки рибки по-малко – много сериозна щета за популацията. Предизвикателство в момента пред Европа е изграждането на специално съоръжение, на т. нар. рибен проход, който да позволи на рибите да преминават през хидровъзела "Железни врата". Вече има проекти на техническо решение, но предстои осигуряването на финансирането му, моруната може да достигне до 5-6-7 метра – изисква много сериозно съоръжение, за да може толкова голяма риба да премине през него. Това, опасявам се, няма да стане в близкото бъдеще." – обяснява проблемите Стоян Михов.

В България, Румъния, Сърбия и Украйна е в сила пълна забрана за улов на естери в Дунав и в Черно море, това означава, че всеки продукт от дива есетра е незаконен и вреди и на малкото останали есетрови популации.

За да продължи важната природозащитна дейност в помощ на есетрите, WWF - България има нужда от подкрепа. Нека заедно помогнем на есетрите и да направим така, че те да не останат просто страници в енциклопедиите.

Как да станете закрилник на есетрите с вид и сума на дарение по ваш избор  - може да разберете тук.