Илияна Йотова: Нужен е координиран подход, за да покажем значението на българистиката

Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г.

На форума взеха участие над 30 известни учени слависти от 11 държави, както и техни български колеги. Те обсъдиха значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство и неговото разпространение в съвременния свят. Особен акцент бе поставен върху ролята на България в създаването на третата християнска цивилизация – славянската.

• Проф. Красимир Станчев: Азбука, език, идентичност

В ефира на предаването "Нашият ден" вицепрезидентът Илияна Йотова изрази благодарността си към Българското национално радио за дългогодишното партньорство, подчертавайки важността на разпространението на българската история и култура. Йотова заяви, че предстои много работа за развитието и възстановяването на позициите на българистиката по света, като изрази удовлетворение от нарастващия интерес и участието на учени от различни държави.

Йотова подчерта липсата на национална и държавна политика в опазването и разпространението на българският език и идентичност, въпреки сериозните научни достижения в университетите и Българската академия на науките. Според нея е необходимо координиран подход, за да се покаже значението на българистиката в съвременния свят.

Вицепрезидентът акцентира върху значението на България като родина на славянската култура и необходимостта да се отстоява това място. В предаването тя цитира резултати от анкета на Пловдивския университет, според която много деца на български семейства в чужбина не говорят български език. Йотова подчерта необходимостта тези деца да учат езика, за да запазят връзката си с българската култура.

"Има много семейства, в които не се говори български език. Около 40% от тези деца казват, че се чувстват българи, но също толкова казват, че се чувстват и българи, и граждани на държавата, в която живеят. Тук е нашата голяма задача, ние не можем да се месим в хорските дела, но можем да направим така, че тези деца да учат нашия език“, казва тя.

Йотова отбеляза и липсата на добри възможности за представяне на съвременни български културни достижения и необходимостта от обновяване и разширяване на дейността на българските културни центрове в чужбина.

"Единият от въпросите е ситуацията със сегашните културни центрове на България в няколко европейски столици. Това са центрове, създавани преди 1989 г. с възможностите на тогавашната държава и с друг тип културна политика. Те буквално мимикрират в момента, те са подчинени на Министерството на културата, нямат достатъчно човешки и финансов ресурс. Нищо не пречи въз основата на тези, съществуващи вече културни центрове, колкото и да е ограничена тяхната дейност, да бъдат базата за един голям културен институт на България", посочи тя.