Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Делото на Кирил и Методий за българите в Северна Америка в началото на ХХ век

Снимка: wikipedia.org

Изследвайки българския емигрантски печат до средата на ХХ век и по-специално двата най-дълго издавани вестника – "Народен глас" и "Македонска трибуна", проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център към БАН е впечатлена от голямото количество публикации, посветени на делото на славянските първоучители, и упованието на сънародниците ни в него като опора за духа и народностното им съзнание.

В предаването "За думите" проф. Желязкова споделя фактите, които открива в изданията, и които представи в доклада си по време на втория международен форум за кирилицата по инициатива на вицепрезидентката на Република България Илияна Йотова, който се проведе неотдавна в София и Пловдив под надслов "Азбука, език, идентичност".

Вестник "Народен глас" започва да се издава през 1907 г. в Гранит Сити, смятан за "столица" на българската емиграция в Съединените Щати. Списва се със стремеж към обективност и достоверност при представянето на научните постижения на европейската славистиката от епохата, публикува изследвания на известни български учени.

"Македонска трибуна" излиза от 1927 г. в Индианополис и се отличава с емоционалния и патетичен стил, с който се изразява гордостта от приноса на българите за запазване и продължаване делото на светите братя.

Темите, които се обсъждат в изданията, са етническият произход на първоучителите, родината и характерът на езика им, съдбата на делото им в България, книжовната дейност на учениците им, сред които особено изпъква св. Климент Охридски. Обсъжда се приносът на Кирило-Методиевото дело за духовното израстване на други славянски и неславянски народи, обобщава проф. Желязкова.

Родолюбивите чувства и националната гордост обаче почти винаги са преплетени с носталгия и горчивина от несправедливата и жестока участ на родния край – Македония, останала под чужда власт и подложена на безмилостно обезбългаряване.(Преобладаващата част от българската емиграция в Северна Америка произхожда от българските земи, останали след 1913 г. под чужда политическа власт.) В дописка от Калифорния за в. "Народен глас" от 20 май 1938 г., цитирана от проф. Желязкова, пише: "...за срам на "цивилизована" Европа, за позор на славянството, днес в Македония, люлката на славянската писменост, езикът на Кирил и Методий е забранен!.. Нито едно българско училище нито в гръцка, нито в сръбска Македония!.. Но не се гаси туй, що не гасне! Не е далеч денят, когато над поробената ни родина ще блесне слънцето на свободата, из родни балкани наново ще екне българска реч...".

Чуйте целия разговор в звуковия файл:


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54

Пътешествията по света на един преводач

Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...

публикувано на 20.02.25 в 08:22
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05