Изследвайки българския емигрантски печат до средата на ХХ век и по-специално двата най-дълго издавани вестника – "Народен глас" и "Македонска трибуна", проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център към БАН е впечатлена от голямото количество публикации, посветени на делото на славянските първоучители, и упованието на сънародниците ни в него като опора за духа и народностното им съзнание.
В предаването "За думите" проф. Желязкова споделя фактите, които открива в изданията, и които представи в доклада си по време на втория международен форум за кирилицата по инициатива на вицепрезидентката на Република България Илияна Йотова, който се проведе неотдавна в София и Пловдив под надслов "Азбука, език, идентичност".
Вестник "Народен глас" започва да се издава през 1907 г. в Гранит Сити, смятан за "столица" на българската емиграция в Съединените Щати. Списва се със стремеж към обективност и достоверност при представянето на научните постижения на европейската славистиката от епохата, публикува изследвания на известни български учени.
"Македонска трибуна" излиза от 1927 г. в Индианополис и се отличава с емоционалния и патетичен стил, с който се изразява гордостта от приноса на българите за запазване и продължаване делото на светите братя.
Темите, които се обсъждат в изданията, са етническият произход на първоучителите, родината и характерът на езика им, съдбата на делото им в България, книжовната дейност на учениците им, сред които особено изпъква св. Климент Охридски. Обсъжда се приносът на Кирило-Методиевото дело за духовното израстване на други славянски и неславянски народи, обобщава проф. Желязкова.
Родолюбивите чувства и националната гордост обаче почти винаги са преплетени с носталгия и горчивина от несправедливата и жестока участ на родния край – Македония, останала под чужда власт и подложена на безмилостно обезбългаряване.(Преобладаващата част от българската емиграция в Северна Америка произхожда от българските земи, останали след 1913 г. под чужда политическа власт.) В дописка от Калифорния за в. "Народен глас" от 20 май 1938 г., цитирана от проф. Желязкова, пише: "...за срам на "цивилизована" Европа, за позор на славянството, днес в Македония, люлката на славянската писменост, езикът на Кирил и Методий е забранен!.. Нито едно българско училище нито в гръцка, нито в сръбска Македония!.. Но не се гаси туй, що не гасне! Не е далеч денят, когато над поробената ни родина ще блесне слънцето на свободата, из родни балкани наново ще екне българска реч...".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
